Българите не искат да се чувстват "втора ръка" европейци!

България попадна във фокуса на международните медии, но не заради нещо хубаво. Вече 45 дни в страната се провеждат протести срещу правителството, които изкараха десетки хиляди хора на улицата, пише в статия за Wall Street Journal бившият финансов министър от кабинета "Борисов" Симеон Дянков.

Миналата седмица протестиращите блокираха парламента и накараха депутатите и няколко министри да прекарат една безсънна нощ. Полицията се опита да пробие барикадите, което доведе до сблъсъци, ранени и единствено до ескалация на напрежението.

Всеки би казал, че антиправителствените протести са нещо обичайно за Европа в момента, особено като погледнем към Гърция, Португалия и Испания. Протестите в България обаче имат малко по-различен характер и не са заради мерки за икономии, коментира Дянков.

От фискална гледна точка България изглежда добре. Според Евростат страната има второто най-ниско съотношение между правителствения дълг и брутния вътрешен продукт (БВП) в Европейския съюз (ЕС) и четвъртият най-нисък бюджетен дефицит.

Българите обаче искат България да стане нормална държава и да спрат да се чувстват „втора ръка“ европейци. Според резултатите от проучване на Евробарометър 51% от българите заявяват, че не се чувстват като граждани на Европейския съюз.

Страната се присъедини към Еврообщността през 2007 г. с много големи очаквания. Хората се надяваха, че с помощта на Брюксел доходите и инвестициите ще нараснат, че ще бъде изградена пътната инфраструктура, че администрацията ще бъде модернизирана и последните следи от комунизма ще бъдат заличени, посочва Симеон Дянков. Надеждата беше, че България ще се превърне в нормална държава, в която да отгледаш децата си.

Нещата обаче не се развиха по този начин. Инвестициите действително нараснаха, но това не доведе до ръста на доходите, на който хората се надяваха. Останките на комунизма са все още видими и не позволяват на нормалността да вземе превес, посочва бившият финансов министър.

Сега остава да видим колко време ще се задържи сегашното правителство на Пламен Орешарски. Не изглежда вероятно да е задълго. Което и да дойде след това обаче, ще се сблъска със същото напрежение, прогнозира още той.

Според Дянков е необходимо да бъдат осъществени три основни реформи, които да спечелят уважението на избирателите. Първата е реформата на държавната система за сигурност, включително налагането на ограничение за участието в обществения живот на бившите членове на тези институции. В момента бивши представители на полицейските служби отпреди 1989 г. имат значително влияние върху обществения живот, с което нито едно правителство не успя или не поиска да се справи, коментира той.

Втората необходима реформа е тази на енергийната система, която има нужда от либерализация, тъй като секторът е доминиран от лошо управлявани държавни структури. Ако държавният мастодонт Български енергиен холдинг (БЕХ) стане публична компания, това би спомогнало за установяването на повече прозрачност, смята Симеон Дянков.

Третата необходима реформа според него е тази на висшето образование. Един от всеки шестима, завършили училище, избира да продължи образованието си в чужбина и най-вероятно всички тези млади хора ще продължат да се развиват извън България. Това според него поставя под силен натиск пазара на труда в България заради застаряващото население.

По думите му е необходимо да се реформира системата на финансиране на висшето образование, което би подобрило и образователните стандарти. Според него е правилно да се обвърже финансирането на университетите с реализацията на техните студенти на пазара на труда.

Дянков посочва още, че ресурсите, които в момента се пилеят за силовите ведомства и енергийния сектор, биха могли да бъдат пренасочени към образованието, което ще подобри и подготовката на електората. Това според него обаче е нещо, от което българските политици се притесняват.

Още за България четете в Investor.bg