Искаме 6 млн. евро от ЕС за бежанците

Сбъдване на най-песимистичните прогнози за миграционен натиск към България отчете вицепремиерът и министър на вътрешните работи Цветлин Йовчев след извънредното заседание на Министерския съвет, посветено изцяло на темата.

До края на годината се очаква нелегалните имигранти да бъдат над 11 000. Това е проблем, който става изключително сериозен от гледна точка на функциониране на обществото като цяло, посочи той.

Йовчев съобщи, че България е поискала помощ от ЕС за справяне с проблема в размер на 6 млн. евро. Все още не е ясно каква сума ще получим.

Данните сочат, че има увеличение на потока от бежанци към страната ни, а в кратък период от време не може да се очаква решаване на проблемите в Близкия изток. По думите на Йовчев говорим за години, освен това има съществен риск тази криза да бъде пренесена в съседни на Сирия страни, най-вече Ливан. Ако това се случи, бежанският поток там може да бъде пренасочен към Европа, а по неофициални данни става дума за близо 1 млн. души.

Към 16 октомври бежанците у нас са около 6500 души. Около 4500 от тях са сирийци.

Йовчев отново заяви, че системата за наблюдение и охрана на българската граница е една от най-съвременните в Европа. Хората, които нелегално преминават границата, се задържат почти на 100%. Не е възможно да преминат групи от хора, които да не бъдат задържани. Предприемат се всички необходими действия, за да се минимизират рисковете за националната сигурност, увери той.

На заседанието министрите са оценили рисковете в четири посоки - възникване на хуманитарна криза, рискове на територията на страната с миграционните потоци да дойдат хора, свързани с терористични и екстремистки организации, здравни рискове, социални рискове.

Няма държава, която да е спечелила от това, че на нейна територия са отишли бежанци, няма държава, която е успяла напълно да спре бежанците да отидат на нейна територия, независимо какво се опитват да прокарат като теза някои хора, беше категоричен Йовчев.

Той призна, че институциите ще се сблъскат с тежки проблеми, които ще повлияят негативно върху всички обществени процеси. Това, което можем да направим, е да се подготвим и да минимизираме рисковете, каза министърът.

Със съдействието на Министерството на отбраната скоро ще бъдат отворени нови места за настаняване. Към момента времето за даване на бежански статут е по-малко от месец. Капацитетът за настаняване на центровете е надхвърлен с 207 места.

Йовчев съобщи и за възникване на критични ситуации. Преди дни е имало 200 души „под открито небе“, за кратко е възникнал и проблем за набавяне на храна за хората в Харманли.

Води се почти ежедневна борба да управляваме този процес и мисля, че в момента успяваме, каза вицепремиерът.

По думите му разполагане на още хора и технически средства на границата, за да не се допусне преминаване, би струвало скъпо, освен това има и международни споразумения. Йовчев обаче даде и чисто човешки аргументи – припадащи на границата хора и дори бременна жена, транспортирана, за да роди.

Министърът заяви, че има ежедневен мониторинг както на ситуацията в Близкия изток, така и на тази вътре в страната.

По думите му мерките, които се предприемат, са свързани с ограничаване на влизащите на територията на страната и създаване на възможност част от хората да отидат другаде.

За тези, които ще останат на наша територия мерките са свързани с минимизиране на социалните рискове и интеграционна програма, за да имат принос към социалната система на България.

Няма да пуснем свободно да се разхождат сред българските граждани бежанци с хулигански прояви, увери той. Към момента за петима е установен подобен риск. Настаняваните в центрове от закрит тип остават там временно, а впоследствие биват експулсирани.

Министърът беше категоричен, че няма да има кмет, който да поиска бежански лагер в населеното място. Не очакваме и че населението ще бъде щастливо от това, каза той.

Йовчев обаче заяви, че бежанците трябва да бъдат разположени някъде и протестният подход на местната власт не е добър. Тези бежанци не са на правителството, това е национален проблем, категоричен беше вицепремиерът.

Според него трябва да се направи така, че да се минимизират рисковете за местното население и да се търси компенсаторен механизъм за тези населени места.