Не виждам стремеж за изход от ситуацията в институциите!

Не виждам стремеж за изход от ситуацията във върховните институции на държавата, които са призвани да намерят решения. Нито президент, нито правителство излъчват сигнали в тази посока. Това каза в интервю за Агенция „Фокус” Георги Първанов, президент 2002 – 2012 година.

„Усещането е, че всички са се снишили, както го казваше Тодор Живков, в очакване бурята да отмине и това не се случва. Тези сезонни затихвания на протеста не са гаранция, че той може да отмре. Напротив, винаги ще се намерят поводи за провокации, за надигане на ново напрежение до момента, до който не се намери едно генерално работещо и успокояващо решение”, каза Георги Първанов.

На въпрос къде вижда изхода от политическата криза в момента, той заяви: „Виждам го по начина, по който ние го постигнахме през 1997-ма година - с диалог. Въпреки напрежението и с обединяване на основните политически формации, на институциите, около един пакет от идеи, маркиращи националното съгласие в тази критична ситуация. Давам си сметка, че сега нещата изглеждат по-различни, диалогът е взривен отдавна, но в същото време си представям до какво може да ни доведе другият възможен сценарий – негативният - с някоя тежка провокация и с проливане на кръв дори, да не дава Господ. Това може вече да направи нещата необратими и това противопоставяне да бъде не просто много остро, но и продължително”, каза Георги Първанов.

„Когато всяка вечер виждаш от екрана или четеш, слушаш за едни безкрайни протести, това нагнетява чувството за несигурност в държавата. Разликата в сравнение с 97-ма година е, че тогава, макар и на един по-късен етап, имаше политически сили, които оглавиха протеста, придадоха му някаква целенасоченост и това позволи и диалога, защото по-лесно се води диалог с политически ръководства, отколкото с една нехомогенна маса”, каза още Георги Първанов.

Една от предпоставките за сваляне на напрежението би било определянето на един относително ясен хоризонт в работата на парламент и на изпълнителната власт, каза още Първанов. „Не се ангажирам с „дата за избори”, защото тя трябва да бъде предмет на преговори между основните политически сили. Но все ми се струва, че ако се аргументира и приеме консенсусно един по-ясен хоризонт в работата на кабинета, това ще свали напрежението и ще освободи много потенциал, енергия, ресурс и за работата на самото правителство. Администрацията е скована от неяснотата, в която се намира ежедневно. Да, ние можем да не произнасяме дата на изборите, но при тази обстановка, при картината, която виждаме от сутрин до вечер, от чиновника до министъра никой не се чувства уверен и свободен в действията си”, каза Георги Първанов.