Идея: Таксата за предсрочно погасяване на ипотека - до 1%

Таксата за предсрочно погасяване на ипотечен кредит да е до 1 процент, е едно от обсъжданите предложения на кръгла маса в парламента по темата за отношенията между банките и потребителите.

Взаимоотношенията между банки и потребители са чувствителна тема и всички промени в тази сфера трябва да бъдат внимателно обмислени, заяви председателят на комисията по бюджет и финанси Йордан Цонев. Провели сме през последните месеци срещи с представители на различни граждански организации, БНБ, комисии и др., и сме очертали различни проблемни полета, каза Цонев.

Той открои като такива проблемни полета определянето на плаващия лихвен процент по кредитите, таксите, които банките събират, бързото производство при осигуряването на обезпечението по кредитите, както и проблемите с бързите кредити. Цонев каза, че трябва да се решат и въпросите с възможността за извънсъдебно решаване на спорове.

Депутатът от Коалиция за България Румен Гечев заяви, че целта на обмисляните законови промени е да бъде направен референтният лихвен процент по-пазарен и конкурентен. В момента той се определя от УС на банката и е субективен, заяви депутатът. Според Гечев е възможно да се приеме лихвеният процент да се определя на база на някой от индексите LIBOR, EURIBOR или SOFIBOR и този метод на изчисляване да е универсален за всички банки.

Постигнали сме съгласие, че наказателната лихва при предсрочно изплащане на ипотечните кредити не трябва да е по-висока от 1 процент, каза още Гечев. Той добави, че промени са необходими и по отношение на оценката на ипотекираните жилища. България е единствената страна в ЕС, където банката може с изпълнителен лист веднага да получи своето обезпечение. Не искаме да ощетим банките, банковата стабилност е изключително важна, но тя не може да е за сметка на кредитополучателите, заяви Гечев. Според него може да се помисли за налагане на таван на лихвите върху бързите кредити.

Кирил Добрев от Коалиция за България обяви, че близо 2 млрд. лв. са раздадени от фирмите за бързи кредити при среден лихвен процент от около 200 процента на година. Слагането на таван на лихвите на тези кредити трябва да е съпроводено със забрана за слагане на такси, смята депутатът.

Финансистът Любомир Христов коментира, че не е виждал подобно отношение на банките към своите клиенти в нито една друга държава. От българските кредитополучатели всеки месец се изтръгват суми между 100 и 600 лв. на кредит извън договорените суми и това го казва съдът, заяви Христов. Той изчисли, че това годишно прави 400 млн. лв., а от 2008 г. насам, откакто е възникнал този процес вследствие на икономическата криза, тези средства възлизат на 4 млрд. лева. Това е един вид скрит данък, но вместо да влязат в хазната, тези пари са прибрани от банките,заяви Христов.

Финансистът посочи, че съществуват текстове в ГПК, както и в други закони, които поставят клиентите на банкови кредити в неравностойно положение. Банките могат да променят едностранно лихвени проценти и да налагат такси, и всичко това трябва да бъде променено, смята Христов. Той открои като проблем липсата на възможност за извънсъдебно решаване на спорове, както и липсата на реална регулация на отношенията между банките и потребителите. Христов заяви, че трябва да се направят промени в съществуващите закони, свързани с банковата дейност, както и да се обмисли закон за финансов омбудсман.

Според Богомил Николов от Асоциация "Активни потребители" извънсъдебното решаване на спорове трябва да става в специализирана институция - било то омбудсман или друга, която обаче да използва практиката на арбитража, а не на помиряването. Решенията, взети по този начин, да бъдат задължителни, с възможност за обжалване, каза Николов, пише БТА.