Парламентът като минирано бойно поле

"Парламент като минирано бойно поле", коментира "Труд". Започна третата сесия на 42-рото народно събрание. Борис Попиванов, политолог, прогнозира: Ще затънем отново в досадна и безперспективна игра на имунитети, в която някой ще иска, друг ще си го пази, трети ще настоява да му го вземат, а обществото трудно ще схваща къде е политиката във всичко това. Пак ще никнат анкетни комисии, с които парламентът напразно ще конкурира ролята на съд и ще протака развитието на теми, заслужаващи много по-радикална позиция. В най-неочаквани моменти ще се предлагат декларации, призвани да поставят в шах политическия опонент. Пак ще тръгнат вотовете на недоверие. Политическият процес трайно залъкатуши по неполитически или периферни пътища. А въпросите, които ще обсъжда парламентът, далеч не са периферни. Антимонополният пакет, Законът за МВР, Избирателният кодекс, Наказателният кодекс. Дано депутатите разберат отговорността си тук и сега. Тонът на дебата ще бъде зададен от тях, затова да не се сърдят на бумеранговите ефекти.

"И Станишев ще прати България на съд в Страсбург", коментира "Сега". Бойко Борисов изпроси миналата година две присъди срещу България в Страсбург заради властови произвол. Сергей Станишев пък е с амбиция да смени Изборния кодекс до края на февруари - само три месеца преди изборите за Европейски парламент на 25 май. Според стандартите, приети от съда в Страсбург, правилата не бива да се сменят поне година преди избори. Ако Станишев не иска да постави в неудобно положение европейското семейство на левицата и ако не иска да свързва името си с нова присъда срещу България, най-добре е да прояви сдържаност. Вече е късно да си прави трамплин за европейските избори през май. Може още през юни да внесе за гласуване в Народното събрание новия Изборен кодекс, за който очевидно подготовката е напреднала, без да се страхува от упреци в Страсбург или Брюксел, че си постила за следващите парламентарни избори. От всяко прибързано действие сега губи целият народ, като плаща глоби по осъдителни присъди срещу България.

В интервю за "24 часа" д-р Желю Желев, президент на Република България (1990-1997), коментира актуални въпроси. За скандалите около Волен Сидеров, лидер на "Атака": Сидеров и друг път е показвал, че е безотговорен човек. Такъв политик е опасен. Той може да се възползва от някакво напрежение и да направи големи беди. Неговото място изобщо не е в политиката. За Георги Първанов: Първанов като държавен глава и като политик показа, че е сериозен човек. Когато дойде на власт, той фактически направи една голяма революция. Доказа, че не може един политик да бъде доктринер, верен на партийната доктрина, а трябва да държи сметка за дневния ред на обществото. Защо не направи друга социалистическа партия, европейска левица? За Реформаторския блок: Всички разбират, че трябва десен блок. Но не става с това джавкане, изгонване, отлюспвания.

"Първанов няма електорат, за да създаде партия", казва в интервю за "Монитор" доц. Мария Пиргова, политолог. Според нея БСП не може да се разцепи като партия. Тя е създадена така, че може да обхваща всякакви фракции, заема като ветрило и цялото ляво пространство. Разбира се, това, от една страна, е предимство, тя просто в годините леко се стопява, без да се разцепва. Проектът АБВ може да привлече повече избиратели, ако между двамата лидери - Сергей Станишев и Георги Първанов, има разбирателство и приемственост. В състояние на битка между лидерите, за привличане на повече избиратели не може и дума да става. Това е илюзия на президента Първанов. Той има финансовия ресурс да направи партия, но няма идеи и няма електорат, за да създаде партия. Ако ГЕРБ на базата на ЕНП бъде рамо до рамо с Реформаторския блок, вероятно и АБВ трябва да застане до тях в едно бъдещо управление.

"Лоша организация пречи парите от ЕС да се усвояват", посочва в интервю за "Труд" Кристина Цветанска, председател на Асоциацията на консултантите по европрограми. Тя уверява, че имаме големи шансове всички програми да стартират при започване на новия програмен период от 1 януари. Дори да се забави одобрението им от ЕК, ние имаме опит, приоритетите са ясни и едва ли Брюксел ще има против да започнем предварително набиране и изпълнение на проекти. България е една от страните, които най-добре си изпълняват програмите. Цветанска определя 2015 г. като най-тежка. Тогава приключва предишният програмен период, при това с много големи плащания, тъй като проектите масово ще завършват тогава. В същото време ще се е завъртяло колелото на новия програмен период - ще има прием на предложения, одобрени проекти и първи плащания. Въпрос на организация е да не се затлачи системата. В администрацията има достатъчно добре обучени служители и те не трябва да се сменят с всяко ново правителство. Но организацията на работа в повечето администрации, които управляват европейските програми, не е на високо ниво, оценява Цветанска.

"Наказателният кодекс не е законодателна конфекция", е озаглавено интервюто в "Дума" с Борислав Цеков, председател на Института за модерна политика. "Проектът е продукт на работна група, назначена още при предишното правителство, по който тепърва започва дискусията. Има моменти, които заслужават критика. Но тя трябва да бъде нормална, с уважение към експертите, работили по проекта. Те са сериозни юристи и никой от тях не е имал намерение да нарушава граждански права и да въвежда мракобесни текстове. Против политизацията на дискусията съм, защото Наказателният кодекс не е законодателна конфекция, а пряко изражение на наказателната политика на държавата", отбелязва Цеков. Той допълва, че НК не е законопроект, който урежда периферна сфера от обществения живот. Трябва да има общ подход, професионално и надпартийно мислене.

Тежките наказания за укриване на осигуровки, включително и затвор до 8 г., заложени в новия Наказателен кодекс, предизвикаха противоречиви реакции. "Стандарт" представя две гледни точки. Димитър Манолов, вицепрезидент на КТ "Подкрепа": Няма съмнение, че работникът е слабата страна във взаимоотношенията с работодателя си. Затова много мъдро постъпва законодателят, като извежда в отделен текст разпоредбата, че не бива да се търси отговорност от работника, когато се установи  укриване на осигуровки. Според нас текстовете в НК по отношение на престъпленията срещу осигурителната система са ясно разписани. Вярваме, че тази наказателна отговорност ще има силно дисциплиниращ ефект върху поведението на работодателите. Васил Велев, председател на Асоциацията на индустриалния капитал в България: Според нас формулировките в проекта на НК не са прецизни и допускат тълкуване. Оспорваме твърдението, че в това правоотношение работникът е слабата страна. Той казва: ако не получа толкова пари, няма да работя. И работодателят е принуден да плаща част от възнаграждението извънсчетоводно без данъци и осигуровки. Друго наше възражение е защо не се търси наказателна отговорност и от самонаетите лица. Ако тези пропуски се коригират, бихме подкрепили криминализирането.

"Със законодателни трохи социална реформа не се прави", коментира "Сега". Според разделението на законодателния труд в настоящия парламент ДПС прокарва лобистките поправки и законопроекти, свързани с конкретни бизнеси, а на БСП са оставени т.нар. социални трохи от трапезата на управляващите. В края на миналата година бе приет един от големите законодателни гафове на управляващите в социалната сфера - възможността осиновителите на деца до 5 г. да получават обезщетение за майчинство. Оказа се, че е допуснато дискриминиране на осиновителите на по-малките деца за сметка на по-големите. Трябва да има начин за стимулиране на осиновителите, но на всички. Социални решения у нас се вземат само от гледна точка на изборите и в битка между няколко лобита. Затова няма стратегии, а партизански тактики. Ефектът е, все по-объркано законодателство, което всеки следващ дошъл на власт забърква още повече.