Пишем стратегии на поразия, а ефектът - нулев

България е „шампион“ в ЕС по писането на стратегии, но част от тях се оказват загуба на време и средства.

Вицепремиерът Даниела Бобева даде такъв пример със стратегиите за интеграция на бежанци от последните 7-8 години.

„Какво стана сега, като дойдоха истинските бежанци? Какви са тези стратегии, за какво бяха, създадохме ли капацитет“, попита риторично тя.

128 стратегии в различни области и приети от различни правителства са действащи към момента. Най-много от тях са в областта на социалната политика и заетостта, следвани от тези, свързани с правосъдието и вътрешните работи и за здравеопазване.

Има и сектори - като туризма, транспорта и културата, които са обект на един стратегически документ. В ЕС обаче сме абсолютни „шампиони“ по писане на стратегии – следващата след нас страна е „само“ с 56 стратегии.

Цялостен или частичен отчет обаче е бил направен едва на 23% от всички 378 стратегии, публикувани за периода 2008-2013 година От действащите 128 изготвен отчет имат само 12. Констатациите са част от доклад, възложен на Бобева от Министерския съвет за състоянието на процеса по стратегическо планиране в България.

Само девет от активните стратегии са с времеви хоризонт тази година, а болшинството са със срок до 2020 година.

В периода 2005-2009 г. при управлението на тройната коалиция са написани 153 стратегически документа, 2009-2013 г. при кабинета на ГЕРБ – 144. Служебният кабинет също е написал 4 документа. За осем месеца настоящите управляващи имат 28 готови стратегии.

Около 41% от тези документи са подготвени във връзка с изискването на европейското законодателство. Бобева изтъкна, че писането на стратегически документи заема значителна част от работното време на администрацията. Част от тези документи обаче са дело на външни консултанти.

Голяма част от документите нямат годишни планове за действие, в които да се конкретизират задачите, които трябва да изпълни администрацията. Друга част пък нямали ефект, защото не са финансово осигурени.

Бобева уточни, че има рамка, създадена преди няколко години за това как трябва да изглеждат стратегиите, но тя няма задължителен характер, заради което в годините имало „изключително разнообразие“ на подходи при подготовката, изпълнението и отчитането им.

Например има стратегия за борба с корупцията и организираната престъпност, приета на 18 ноември 2009 година. Тя не е отчитана, не е предвидена в законодателни инициативи на правителството и след 2010 година не е имало планове за изпълнение по нея.

Според Министерския съвет трябва да се направи анализ и оценка на всички действащи 128 стратегии, да се види кои са изпълнени и на кои е отпаднала необходимостта или са неактуални.

В бъдеще ще се изисква задължителна финансова обосновка и отчетност.

Бобева посочи, че са необходими по-малко, по-кратки, но по-ефективни стратегически документи. Вицепремиерът цитира думи на премиера Пламен Орешарски - „по-скоро планове за действие, отколкото дълги стратегии“.