ЕК с критики за замразяването на пенсионната реформа

Като крачка назад в пенсионната реформа определя Европейската комисия (ЕК) замразяването на възрастта за пенсиониране, което правителството на Пламен Орешарски направи през миналата година. Това е записано в специфичните препоръки на Брюксел към страната ни за периода 2014 – 2015 година, публикувани на сайта на ЕК.
Забележките са изготвени на базата на актуализацията на Националната програма за реформи, изготвена от българското финансово министерство.

В нашата програма е записано, че пенсионната реформа е спряна, за да има широка дискусия по мерките и е посочено, че предстои обсъждане на мерки за ограничаване на ранното пенсиониране, както и регламентиращи механизми за изравняване на възрастта за пенсиониране за мъжете и жените, работещи при условията на трета категория труд.

В коментара от ЕК за предприетите през изминалите месеци действия на управляващите обаче е посочено именно, че никакви мерки не са взети за уеднаквяване на възрастта за пенсиониране, както и че липсва контрол върху отпускането на пенсиите за инвалидност. Това става на фона на факта, че България е сред страните с най-бързо застаряващо население в ЕС, което има много негативно влияние върху развитието на трудовия пазар.

Затова и препоръката на Брюксел за периода 2014 – 2015 година е правителството да приеме дългосрочна стратегия за развитието на пенсионната система, съчетано с планираното годишно увеличение на пенсионната възраст. Трябва да бъдат намалени и възможностите за ранно пенсиониране, както и да се подобрят критериите за отпускането на инвалидни пенсии.

Комисията прави и препоръка по отношение на енергийния сектор.

Трябват промени, които да подобрят конкуренцията, ефективността на пазара и неговата прозрачност, посочват от ЕК. Страната трябва да премахне пазарните бариери, което означава и намаляване на регулирания пазар (на който са битовите или т.нар. защитени потребители – бел. ред).

През миналата година ЕС също поиска да повече прозрачност в сектора на енергетиката. В програмата на финансовото министерство е посочено, че подобрение в тази насока носи новият устройствен правилник за дейността на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР). В процес на обсъждане е и промяна в Закона за енергетиката, която да гарантира по-голяма финансова независимост на енергийния регулатор.

България е изправена пред сериозни предизвикателства и по отношение на управлението на болничния сектор, сред които и липсата на прозрачност при финансиране на болниците, пише още в специфичните препоръки на ЕК към страната ни. Въпреки че секторът е посочен в общия преглед на ситуацията в страната ни, отделни препоръки за действия не са посочени, освен забележката да се подобри прозрачността при финансиране на болниците.

По отношение на промените в сектора на здравеопазването в началото на март е приета стратегия за развитие, отбелязват от своя страна от българското Министерство на финансите. Според записаното в нея ще бъде подобрена ефективността на болничната помощ и ще бъдат оптимизирани спешната помощ и разходите за лекарства.

През изминалите месеци България не е приела Закона за училищното образование, който да подпомогне реформата в сектора на образованието. Препоръката в тази сфера е да бъде одобрен законът, както и да бъде подобрена връзката между висшето образование и бизнеса, така че уменията, които придобиват студентите, да бъдат адекватни на търсенето на пазара на труда.

ЕК препоръчва още да бъде подобрен достъпът на деца със специални потребности и на деца от ромската общност до образование.

Въвеждането на електронното правителство е стъпка за намаляване на тежестта за малките и средните предприятия в страната. В Националната програма за реформи са посочени трите пакета със 138 мерки за намаляване на бюрокрацията. От Брюксел обаче настояват реформите да продължат с уточняването на процедурите за фалита и приемане на законодателството в областта на забавеното плащане.

ЕК има препоръка и насочена към изграждане на система за мониторинг на безработицата, особено сред най-уязвимите – хората с ниска квалификация или на по-зряла възраст, както и сред дългосрочно безработните и ромите. Страната ни трябва да вземе мерки и по отношение на младите българи, които нито учат, нито работят. Това може да стане благодарение на Младежката гаранция, допълват от ЕК.

Комисията препоръчва още и подобрение на данъчните приходи и намаляване на сивата икономика. 

Още икономически новини четете в Investor.bg