Отказът на Станишев от НС може да стане сложен казус

Случаят със Сергей Станишев може да се окаже сложен юридически казус, ако до края на седмицата парламентът не гласува прекратяване на правомощията му като народен представител.

На 23 юни лидерът на БСП подаде заявление за предсрочно прекратяване на пълномощията му като народен представител, защото е избран за евродепутат, днес обаче пленарното заседание се провали поради липса на кворум и парламентът не успя да го освободи като народен представител.

Ако до първото заседание на Европейския парламент (ЕП) в Страсбург, насрочено за 1 юли, Станишев не е освободен от българското Народно събрание, той ще изпадне в несъвместимост.

Юристите са разделени по въпроса дали това означава, че автоматично ще отпадне от парламента, или от ЕП.

Според част от тях това означава, че след 1 юли Станишев би следвало да остане в България, а според други – няма проблем да стане евродепутат.

Председателят на Народното събрание Михаил Миков също смята, че няма пречка за заминаването на Сергей Станишев за Европейския парламент, тъй като има разпоредби за такива случаи в Изборния кодекс.

Екатерина Михайлова, преподавател по право и бивш депутат, обаче твърди, че е възможно да се появи несъвместимост по българското законодателство, ако Станишев продължава да стои в качеството си на народен представител и на избран евродепутат.

Тя обаче уточни пред БТА, че не може да твърди същото за европейското право.

Според чл. 389 на ИК не може да бъде член на ЕП лице, което е народен представител в националния парламент. От друга страна, в преходните разпоредби в параграф 6, ал. 4 е казано, че мандатът на избраните за членове на ЕП от България, които заемат друга изборна длъжност, както е случаят със Станишев, се прекратяват 7 дни преди датата на откриване на първото заседание на ЕП, посочи Екатерина Михайлова.

Според българското право прекратяване на пълномощия на народен представител имаме не само когато има изразена воля, а когато има и гласувана оставка, каза тя. Имаме и разпоредбите на Европейския парламент, там, доколкото разбрах и направих справка, се гледа на първо място изразената воля, добави Михайлова.

Доц. Атанас Семов, преподавател по право на ЕС в Софийския университет "Св. Климент Охридски", коментира, че трябва да бъде прекратен националният мандат, за да се положи клетва в Европейския парламент. Ако не го освободят, не може да стъпи като евродепутат в Брюксел, посочи той.

Според Огнян Герджиков, председател на 39-то Народно събрание, след като някой е избран по надлежния ред за евродепутат, абсолютно ненужно е да бъде освобождаван от националния парламент.

Това е едно от големите юридически недомислици в нашето законодателство, коментира Герджиков. Неговата принципна позиция е, че изборът трябва автоматично да води до освобождаването от заеманата длъжност.

От Информационното бюро на Европейския парламент в София разясниха  процедурата по проверка на несъвместимост на длъжността член на ЕП.

Според правилника за дейността на ЕП, преди да заеме мястото си, всеки евродепутат подава писмена декларация, че не заема длъжност, която е несъвместима с положението на член на ЕП по смисъла на член 7, параграфи 1 и 2 от Акта от 20 септември 1976 г.

След общите европейски избори посочената декларация се подава по възможност не по-късно от шест дни преди учредителното заседание на ЕП. До проверката на пълномощията им или до произнасянето на решение по възникнал спор и при условие че преди това са подписали гореспоменатата писмена декларация, членовете на ЕП заемат мястото си в парламента и в неговите органи и се ползват с всички произтичащи от това права.

В случай че се установи въз основа на факти, чиято достоверност може да се докаже чрез публично достъпни източници, че евродепутат изпълнява длъжност, несъвместима с положението му на член на ЕП, мястото се обявява за свободно.

Въз основа на доклад на комисията, компетентна за проверката на пълномощията, парламентът пристъпва незабавно към проверка на пълномощията и се произнася по действителността на мандата на всеки от новоизбраните членове на ЕП, както и по евентуалните спорове, отнесени до него по реда, предвиден в Акта от 20 септември 1976 г., с изключение на споровете, основани на националните избирателни закони, предвижда правилникът на ЕП.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.