Спасяването на вложителите в КТБ ще струва 1,5-2 млрд. лв.

Спасяването на парите на вложителите в Корпоративна търговска банка (КТБ) ще струва 1,5-2 млрд. лв. В такъв диапазон ще бъде държавната подкрепа за банката, обяви финансовият министър Петър Чобанов по време на извънредно заседание на бюджетната комисия в Народното събрание.

Във връзка с осигуряването на сумата Чобанов обясни, че в парламента ще бъдат внесени законодателни промени, чрез които да бъде вдигнат таванът на дълга.

На въпрос от Ивайло Московски от ГЕРБ как взетите мерки ще се отразят на бюджета, Чобанов отговори, че предложената схема ще бъде подкрепена от фиска и ще се отрази на дълга. На практика таванът на дълга ще бъде завишен.  В мотивите към законопроекта коректно ще бъде отразен дефицитът, който зависи от различните възможности на различни финансови инструменти, обясни министърът.

Ако хипотетично подкрепата е около 1,5 млрд. лв.-2 млрд. лв., то дефицитът на начислена основа е възможно да надхвърли 3%, каза министърът. Според Чобанов процедура по свръхдефицит би била еднократно събитие и би трябвало да бъде еднократно действие, което няма да се повтори през следващата година.

Правителството може да премине към схема, по която да бъдат обезщетени само защитените вложители в КТБ. Това би струвало 3,6 млрд. лв., заяви Петър Чобанов.

Със сега предлаганите решения се цели всички вложители да бъдат защитени. Това предложение за решение е свързано със стабилността на банковата система и уверение на хората, че те няма да загубят спестяванията си.

Решението какво точно да се покрие и какви действия да се предприемат, трябва да вземем заедно, то трябва да бъде общо на всички политически сили, обясни Чобанов. Важен аспект е и какво отражение ще има взетото решение върху бюджета, заяви той.

Иван Искров е категоричен, че не може вината за случилото се в КТБ да бъде прехвърлена само на БНБ. Важно е да се има предвид, че 2,5 млрд. са новите кредити само след последната ревизия, направена от Банков надзор, посочи той. Ръководителят на БНБ обясни, че тази проверка на дейността на КТБ е извършена през март миналата година.

Депутатът от ГЕРБ Лиляна Павлова обяви, че след тази проверка до юли 2014 година 60% от раздадените от банката кредити се оказват лоши.

Менда Стоянова от ГЕРБ каза, че изнесените днес данни от БНБ са шокиращи и запита кое е довело до това състояние в КТБ и до необходимостта сега да се ангажира сериозен ресурс на държавата и на всички данъкоплатци за справяне със ситуацията. 

Каква е цената на това, измерена не само като пари, а като имидж на страната ни и състояние на капиталовите пазари, запита Стоянова. Тя бе категорична, че при емитиране на нов дълг от около 2 млрд. лв. дефицитът ни ще надхвърли 4 процента за тази година и спрямо страната ни ще започне процедура за свръхдефицит. 

Иван Искров подчерта пред членовете на Комисията, че случаят с КТБ е изолиран и че останалите банки в страната са в много добро състояние. 

Финансовият министър Петър Чобанов заяви, че разглежданият вариант за разделянето на активите на КТБ е приет добре от Еврокомисията, тъй като няма да доведе до преки негативи за икономиката.

 Още икономически новини вижте в Investor.bg