Спасяването на вложителите в КТБ ще струва 1,5-2 млрд. лв.

Спасяването на парите на вложителите в Корпоративна търговска банка (КТБ) ще струва 1,5-2 млрд. лв. В такъв диапазон ще бъде държавната подкрепа за банката, обяви финансовият министър Петър Чобанов по време на извънредно заседание на бюджетната комисия в Народното събрание.

Във връзка с осигуряването на сумата Чобанов обясни, че в парламента ще бъдат внесени законодателни промени, чрез които да бъде вдигнат таванът на дълга.

Според Чобанов ликвидната подкрепа за банката може да увеличи бюджетният дефицит и страната евентуално да попадне в процедура по свръхдефицит.

На въпрос от Ивайло Московски от ГЕРБ как взетите мерки ще се отразят на бюджета, Чобанов отговори, че предложената схема ще бъде подкрепена от фиска и ще се отрази на дълга. На практика таванът на дълга ще бъде завишен.  В мотивите към законопроекта коректно ще бъде отразен дефицитът, който зависи от различните възможности на различни финансови инструменти, обясни министърът.

Ако хипотетично подкрепата е около 1,5 млрд. лв.-2 млрд. лв., то дефицитът на начислена основа е възможно да надхвърли 3%, каза министърът. Според Чобанов процедура по свръхдефицит би била еднократно събитие и би трябвало да бъде еднократно действие, което няма да се повтори през следващата година.

Правителството може да премине към схема, по която да бъдат обезщетени само защитените вложители в КТБ. Това би струвало 3,6 млрд. лв., заяви Петър Чобанов.

Със сега предлаганите решения се цели всички вложители да бъдат защитени. Това предложение за решение е свързано със стабилността на банковата система и уверение на хората, че те няма да загубят спестяванията си.

Решението какво точно да се покрие и какви действия да се предприемат, трябва да вземем заедно, то трябва да бъде общо на всички политически сили, обясни Чобанов. Важен аспект е и какво отражение ще има взетото решение върху бюджета, заяви той.

Иван Искров е категоричен, че не може вината за случилото се в КТБ да бъде прехвърлена само на БНБ. Важно е да се има предвид, че 2,5 млрд. са новите кредити само след последната ревизия, направена от Банков надзор, посочи той. Ръководителят на БНБ обясни, че тази проверка на дейността на КТБ е извършена през март миналата година.

Депутатът от ГЕРБ Лиляна Павлова обяви, че след тази проверка до юли 2014 година 60% от раздадените от банката кредити се оказват лоши.

Менда Стоянова от ГЕРБ каза, че изнесените днес данни от БНБ са шокиращи и запита кое е довело до това състояние в КТБ и до необходимостта сега да се ангажира сериозен ресурс на държавата и на всички данъкоплатци за справяне със ситуацията. 

Каква е цената на това, измерена не само като пари, а като имидж на страната ни и състояние на капиталовите пазари, запита Стоянова. Тя бе категорична, че при емитиране на нов дълг от около 2 млрд. лв. дефицитът ни ще надхвърли 4 процента за тази година и спрямо страната ни ще започне процедура за свръхдефицит. 

Иван Искров подчерта пред членовете на Комисията, че случаят с КТБ е изолиран и че останалите банки в страната са в много добро състояние. 

Финансовият министър Петър Чобанов заяви, че разглежданият вариант за разделянето на активите на КТБ е приет добре от Еврокомисията, тъй като няма да доведе до преки негативи за икономиката.

 Още икономически новини вижте в Investor.bg
 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.