Най-малко тройна коалиция ще трябва за кабинет

Осем партии вероятно ще намерят място в 43-то Народно събрание, сочат резултатите от социологическо проучване на "Афис", проведено в периода 27-30 септември 2014 г. Според експертите, ако това стане факт, ще е изключително трудно формирането на стабилен кабинет.

"Видно е, че ако това се случи, първо – формирането на мнозинство се очертава като трудна задача, второ – евентуалното мнозинство ще представлява най-малко тройна коалиция, освен ако не се стигне до коментирания напоследък "германски" вариант на широка коалиция между първите две политически сили“, коментират социолозите от агенцията.

БСП със сигурност ще удържи позицията си на втора политическа сила въпреки привидно късата дистанция между нея и ДПС, сочат резултатите. За социалистите ще гласуват 20.7% от отишлите до урните, а за движението – 13.7%. В брой действителни гласове това означава 700-725 000 гласа срещу 470-490 000.

"Голямата загадка си остава резултатът на следващите пет партии, чиято подкрепа по време на кампанията често варираше на приливи и отливи. Партиите от тази група може да поднесат изненада в изборния ден", категорични са социолозите.

Според техните прогнози Реформаторският блок ще получи 7,2% от твърдо решилите да гласуват, а „България без цензура“ - 6,7%. Патриотичният фронт получава 5,2%, АБВ – 4,6% и „Атака“ 4,4% от гласовете.

Разпределено в мандати в следващия парламент тези цифри значат 84 депутатски места за ГЕРБ, 52 за БСП, 34 за ДПС, 18 за Реформаторския блок, 17 за ББЦ, 13 за Патриотичния фронт и по 11 за АБВ и „Атака“.

От „Афис“ отчитат, че последните три формации все пак са под риск да изпаднат от разпределението на мандатите. "При подобно развитие на нещата дяловете на първите пет формации ще се повишат, но това пак няма да облекчи задачата за съставяне на стабилно мнозинство. Единственият вариант, при който може да се постигне такова мнозинство, е, ако в парламента се класират само три или четири формации, което обаче е изключително слабо вероятно“, смятат социолозите.

Според тях факторът, който може да промени описаната картина, е задграничният вот, ако е в стойности над обичайните за парламентарни избори.

Прогнозите сочат, че очертаващата се избирателна активност се движи в стойности, приблизително близки до активността на парламентарните избори през май миналата година и така вероятно до урните ще отидат около 50-55% от имащите право на глас или 3,4-3,7 млн. души.