Ваня Добрева: Нуждаем се спешно от програма за намаляване процента на неграмотните у нас

Професор Ваня Добрева е кандидат за депутат от листата на БСП Лява България в 23-и МИР в София. Тя беше председател на Комисията по образование и наука в 42-то Народно събрание и е запозната с проблемите в тази област и има готови идеи за разрешаването им.

- Проф. Добрева, като председател на Комисията по образование и наука в 42-ото НС какво постигнахте и за какво не Ви достигна времето през последната година?
 
- От юли 2013-а до юли 2014 година Комисията по образованието и науката разгледа 31 законопроекта и 9 проекта за решения. Въведохме ежемесечно изслушване, т.нар. блиц-контрол на министъра на образованието и науката, както и изслушване по актуални въпроси, свързани с образованието и науката, на министри и ръководители на агенции. Продължихме установената от предходната Комисия  практика, заседанията да бъдат открити и публични, като разширихме на ново ниво контактите между Народното събрание и синдикатите, работодателските организации, представителите на учителски колективи и академичната общност, на творческите съюзи. Започнахме и още една нова форма на взаимодействие – разговори с журналисти за тяхната гледна точка по предстоящите промени в законодателни актове. В добра практика превърнахме възможността участие в работата на Комисията да взимат студенти, обучаващи се в наши и чуждестранни университети, да бъдат организирани за тях от Комисията студентски стажове и практики.

- Във ваши изказвания неведнъж сте говорили за новата инициатива „Памет”. Сега не я споменавате. Защо? Каква е съдбата й?

- За мен инициативата „Памет” и сходни на нея като смисъл и цели проекти трябва да се подкрепят на национално равнище и да придобият характер на национални програми. Това е приоритетен въпрос, защото всички сме наясно, че в кризисни моменти като настоящия, омразата ражда чудовища, ценностният вакуум ерозира надеждата и вярата, че нещо добро може да се случи. Т.е. започва да се губи представата за смисъла на човешкото съществуване. Преди няколко години в доклад на ЮНЕСКО относно бъдещото развитие на световната икономическа и финансова криза и нейните последици се посочваше опасността от явлението „криза на хуманността”, т.е. криза на човечността, на човешкото в човека. У нас този вид криза не се коментира, въпреки че според мен, трябва не само да констатираме кризата на духовността и нейните поражения, но и да започнем и то ускорено, работа за нейното преодоляване. Няма как да се стремим към подредено общество от активни граждани при тази войнстваща омраза, при непрекъснатото ерозиране на авторитета на институциите, на емблематични фигури и личности, на значими за нацията ни исторически факти и събития. Не може да се върви напред, ако настоящето постоянно изкривява истините за миналото и то за тези истини, които формират културната ни памет, националната ни идентичност. Това накратко са мотивите за създаването на инициативата „Памет”, която в Комисията по образование и наука на 42-ото НС разработихме със статут на национална програма и предоставихме на МОН за изпълнение. За мое учудване и съжаление това решение се забави и не беше реализирано през изминалия мандат. Но Градският съвет на БСП - София пое ангажимента това да е един от основните ни приоритети в 43-ото Народно събрание – културата и образованието да се утвърдят като области на националното съгласие чрез възраждане на националните ни ценности и развитие на духовността.
 
- Разкажете ни малко повече за свършеното в Комисията като законодателна дейност?

- За период от една година Комисията подготви и внесе в зала за разглеждане и гласуване 26 доклада по законопроектите. Сред приетите законопроекти, свързани с непосредствената работа на Комисията, ще се огранича до два: Първият е свързан с промени в  Закона за народната просвета, чрез които въведохме комбинираната форма на образование. Законодателно решихме проблем, свързан с разширяване на равния достъп до образование на децата със специални образователни потребности. Вторият тип промени са в Закона за професионалното образование и обучение, чрез които направихме съществена стъпка за практическата професионална подготовка на нужните за икономиката ни кадри. Регламентирахме категорията „защитена професия”, осигурихме нормативните основания за процеса „валидиране” на придобити професионални умения, за изграждане на система за трансфер на кредити. Важно е и въвеждането на т.нар. ”обучение чрез  практика”,  чиято задача е да се осигури по-тясната връзка между образованието и бизнеса при обучението на специалистите. Наистина, тук имахме предвид работещите европейски модели в професионалното образование (Германия и Швейцария), но и националната ни традиция – овладяването на дадена професия да е синтез от практика и теоретични знания, резултат от трупане на непосредствен опит. Всички знаем, че в България вече има недостиг,  липса на специалисти в редица области:  заварчици, стругари, технически специалисти, медицински кадри (болногледачи, помощник-сестри, парамедици) и т.н. Успоредно с това се коментира и по-слабата квалификация на онези, които се подготвят в съответната професия.  В този аспект Законът регламентира онази реформа, която да обвърже нуждите на икономическото развитие с образователната подготовка на специалисти.

- През последните дни на 42-то Народно събрание медиите съобщиха, че законово е уреден въпросът с имотите на Националната  спортна  академия. Кое наложи парламентът да се занимава с тази материя на финала на своята дейност?

- Да. Това е законодателно решение, което защитава държавната собственост в София и Несебър, предоставена на Националната спортна академия. Този проблем има история повече от тринадесет години – непрекъснато се появяват частни претенденти към територии, дадени от държавата на това държавно висше училище (както е по закон) за развитие на спортната, образователната и научната дейност. И парадоксът е в това, че нито държавата успява да защити своята собственост, нито търси подходящо решение да удовлетвори частните интереси. А резултатът е, че държавната територия в София и Несебър непрекъснато се намалява, а това пречи на образователните, научните и спортни цели, в името на които съществува НСА. Аз съм щастлива, макар и на финала, че успяхме да уредим този въпрос с имотите на НСА. 

- За какво не ви стигна времето?

- За много неща. Но какво да се прави, политическата ситуация и липсата на кворум в НС попречиха да съсредоточим вниманието си и върху други законодателни инициативи. В Съвета за образование, наука, иновации и квалификации в НС на БСП, чиито председател съм и в момента, бяхме разработили управленска програма с конкретни мерки във всяка област, които трябваше да бъдат реализирани от изпълнителната власт. Очаквахме изпълнението на тази програма да се реализира в много по-последователен план. На първо място, следваше да бъде приет нов Закон за народната просвета, или поне в Комисията да започне дискусията по основните му аспекти. За съжаление и анализът, който МОН подготвяше за състоянието на образователната система – проблеми и предизвикателства, се забави и това най-вероятно е причината този закон да не ни бъде предоставен. Поради предсрочното прекратяване на работата на НС не успяхме да обсъдим и внесената в НС, от средата на юли тази година, разработена от МОН  Стратегия за развитие на висшето образование. Съжалявам, че не успяхме да приемем и законопроекта за намаляване таксите на студентите в държавните висши училища. Но социалната измеримост на висшето образование, гарантирането на равен достъп до висше образование, независимо от имотното състояние на родителите, ще бъде една от първите задачи на нашата парламентарна група в 43-то Народно събрание. Още повече, това пряко ще засегне частта от държавния бюджет за висше образование.

- Като кандидат за депутат на „БСП – лява България“  за какво ще работите в следващия парламент по отношение на образованието? Какви са основните приоритети в областта на образованието и науката в предизборната платформа на БСП?

- Както вече посочих, ще работя за преодоляването на разделението в обществото ни. Също така за яснота по въпросите, свързани с националния интерес. Вижте, за мен членството ни в ЕС не означава отказ от самостоятелна националноотговорна политика. Въпрос на самочувствие и ясни цели, и в рамките на европейския парламент, е да отстояваме важните за България въпроси.  Смятам, че е крайно наложително да изработим Национална програма за икономическо развитие в дългосрочен, средносрочен и краткосрочен план: какво точно ще развиваме; накъде насочваме обществения и частния ресурс; какви резултати ще постигнем. За изключително важните въпроси, свързани с духовността – образованието е изключително силен инструмент за възпитание, за ценностно изграждане на личността, за стабилизиране и преоткриване на културната памет.

- Какво  още включват вашите планове в областта на средното и висшето образование, и науката?  Още повече, че имате стаж  като зам.-министър на МОН в кабинета Станишев, координиращ въпросите на висшето образование и наука? От огромно значение би трябвало да е и дейността Ви в парламента, макар и само две години?

- Много неща бих могла да споделя. Но ще се огранича с някои от проблемите,  които чакат спешно решение. Обобщено, ще работя науката, културата и образованието да са реални приоритети. Това означава процентът за образование, култура и наука в държавния бюджет да нараства. За 2015 година това би следвало да означава: за образование – 4% от БВП, за наука – публични средства от 0.4 % от БВП. По отношение на бюджета смятам, че законово следва да се регламентира задължението на отделните правителства да не намаляват частта от публичните средства за образование, наука и култура.  И успоредно с това да се анализират резултатите от вложените публични средства, развитието, което е планирано и постигнато.

- Това, за което говорите, са намерения, които смятате да осъществите. И все пак срещали ли сте спънки, препятствия, изпречили се пред представите ви за развитие на науката и образованието?

- Няма да скрия, че съм се сблъсквала с въпроси, които, на този етап,  е извънредно трудно  да бъдат решени. Понастоящем е невъзможно да се постигне стратегическо планиране по специалности на обучаваните студенти, тъй като липсва общонационално виждане и програма в по-дългосрочен план за икономическо развитие на България. Ние не сме наясно  в каква насока ще протече  развитието на България през следващите няколко десетилетия. Дали ще напредваме  главно по линия на високите технологии, или  икономическата магистрала ще се предостави на туризма и аграрния сектор? В този смисъл е несериозно да се твърди,  че някой у нас знае приблизително точно върху кои специалности ще се гради най-вече бъдещето: върху обучението на организатори и управленци в туристическия бизнес, върху подготовката на аграрни специалисти, върху инженерни кадри за промишлеността?
    
- Как ще коментирате  зачестилите напоследък скандали  с учебниците по история в средното образование?

- Позволявам си в отговора да бъда по-категорична, защото съм убедена, че опитите да се преиначават факти от българската история  не са случайни, нито инцидентни. Става въпрос за системна политика по обезбългаряването и преднамереното дискредитиране на държавнотворческите актове, за цензура над демократичните и революционните традиции на българската литература. Не, тук нямам предвид, че това е пример за неграмотност. Вижте уроците по чужда  история и литература. Прави ли ви впечатление, че в тях липсват такива поводи за скандали, каквито предоставят учебниците и разделите по българска история и литература?  В този аспект няма как да не  положа макимум усилия за преработване на онези учебници по литература и история, които фалшифицират националното ни  развитие, историята и проблемите на българската литература и изкуство.

- Преди време  министър Клисарова съобщи, че вече няма да се издават няколко учебници за ученици, а само по  един за определена дисциплина в определен клас. Защо тази идея замря толкова скоро?

- Защото беше поставена от министъра едва в края на управлението на кабинета "Орешарски". Нямаше физическо време. Иначе идеята е рационална и плодотворна. Но тя попада, според мен, в руслото на един по-комплексен проблем – издателската дейност  на Министерството на науката и образованието! Лично аз смятам да разрежа този „гордиев възел”.  На първо време възнамерявам да направя издателската дейност на Министерството прозрачна и радваща се на широка публичност.