Обезверените българи ще търсят пето правителство за две години

Уморените българи ще гласуват в неделя на парламентарни избори, за да изберат пето правителство в рамките на две години. Този вот може да произведе нова неустойчива коалиция в търсенето на начин за изкореняване на корупцията и съживяване на растежа в източноевропейската държава, пише агенция Ройтерс.

Водена от бивш бодигард, разположената в център-дясно партия ГЕРБ се очаква да спечели изборите, но най-вероятно няма да има мнозинство. Тя може да се обърне към по-малките партии, а също и до своите основни опоненти - социалистите, за подкрепа в законотворчеството.

В България обаче властва разочарованието от политическата класа, а българите трябва да гласуват за едни и същи лица отново и отново, без това да подобрява качеството им на живот. Десетки хиляди излязоха миналата година на улицата, за да изразят гнева си, припомня агенцията.

Нов пристъп на политическа нестабилност пък може да остави икономиката в застой, а политическите лидери да не могат да прокарват реформи, като например повишаването на пенсионната възраст, дълготрайното привличане на чуждестранни инвестиции и решаването на банковата криза.

„Това е ситуацията на задънената улица и проблемът е, че не можем да видим светлина в края на тунела“, разказва Борислав Ганев, инженер на 47 г. „Те обещаха нови работни места, но продължаваме да имаме голям процент безработни. Те обещаха икономически растеж, но няма нищо подобно. А ние продължаваме да имаме крайно ниски доходи“, допълва той.

Българите са най-бедните членове на Европейския съюз и техните заплати и жизнен стандарт все още изостават много от средните за Съюза. Икономиката се очаква да нарасне с 1,5% тази година, което е по-малък растеж от присъединилата се към ЕС заедно с България Румъния. Там ръстът е 2,2%.

Повече от половината българи се съмняват, че изборите ще доведат до нещо по-добро, сочат данните на агенция Галъп от изследване през септември. 70% са песимисти за бъдещето си.

„Това са третите избори в национален мащаб за по-малко от година и половина“, заяви председателят на социалистите Михаил Миков в интервю за Ройтерс. „Има малко умора и апатия. В същото време нашите привърженици влизат във форма“, допълва той.

Партиите са споразумяха за провеждане на парламентарни избори на 5 октомври след падането на ръководената от социалистите коалиция, която беше на власт малко над година, а управлението й беше белязано от улични протести, смъртоносни наводнения и спор заради руските енергийни доставки.

Продължаващата политическа нестабилност накара рейтинговата агенция Standart & Poor's да понижи рейтинга на България, а лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов предупреди, че управляващите могат да доведат страната до криза, която да продължи с години.

Главният изпълнителен директор на Уникредит Булбанк, най-големият кредитор в страната, заяви, че подобна нестабилност изсмуква апетита на инвеститорите, които иначе биха се възползвали от предимствата в страната, като сравнително евтината работна сила.

„Колкото по-бързо успеем да позиционираме страната като стабилна, предсказуема среда за бизнес, толкова по-добре“, заяви Левон Хампарцумян за Ройтерс.

Най-важният приоритет на следващото правителство ще е решаването на най-тежката финансова криза в страната от 1990 г. насам. Корпоративна търговска банка (КТБ) например е все още затворена, в одит, а собственикът й е обвинен за присвояване. Клиентите на банката не успяват да получат достъп до депозитите си вече 3 месеца, което предизвика вълна от гневни протести и остър упрек от страна на Европейската комисия.

Все още не е ясно дали властите ще спасят банката, вероятно с помощта на пари на данъкоплатците, или ще я оставят да рухне. През юли и август опитът за решаване на кризата се провали, след като политиците изпаднаха в пререкания какво да правят.

„Рискът с крехките мнозинства е, че те лесно могат да бъдат унищожени, а предприемането на сериозни реформи става трудно без подкрепата на повече политически партии“, коментира Боряна Димитрова от социологическа агенция Алфа рисърч. „Дори и да имаме крехко мнозинство, по най-болезнените въпроси – банковата криза, финансовите проблеми, пенсионната реформа, реформата в здравеопазването – ще бъде нужна широка парламентарна и обществена подкрепа, а не само позиция на мнозинството“, допълва тя.

Новото правителство може и да се наложи да запази цените на електроенергията по-високи, за да помогне на сектора, но това ще доведе до повече гняв от страна на народа. Сметките за ток са един от големите разходи на домакинствата в България, особено в студените зимни месеци.

Силно зависими от Русия в енергийните си доставки, българите са едни от най-уязвимите при ограничаване на газовите доставки заради кризата в Украйна.

Новото правителство може и да убеди парламента да се тегли нов дълг, за да се компенсира очакваният по-висок дефицит и да се запази банковата система стабилна.

„Убедена съм, че е важно да се гласува. Но този път е наистина трудно да се направи избор, защото виждам толкова много познати лица, които са ни лъгали през последните години“, разказва Добромира Коцева, 51-годишна учителка. „Лесно мога да предвидя още масови протести с идващата зима, независимо какъв ще бъде съставът на правителството. Никой не е в състояние да се справи с тези проблеми в следващите месеци“, допълва тя.