Възможно ли е стабилно правителство след вота?

Невъзможно е да има стабилно правителство, смята политическият психолог Антоанета Христова. В отговор на въпрос за "Сега" тя анализира: "Всички политически лидери са разочаровани, но на първо място трябва да бъдат разочаровани от самите себе си, защото кампания нямаше. Никой не говори за проблемите, към които хората имат болезнена чувствителност, никой не им предложи конкретни решения, не създаде поне малко оптимизъм, че съществува изход, от който не се страда. Никой не накара хората да се почувстват обгрижени, не показа, че на политиците "им пука" за тях, че искат да им помогнат. Точно обратното, бяхме бомбардирани от негативни събития и обещания за затягане на коланите".

"Това създаде у хората много голямо отвращение и песимизъм, че няма перспектива и няма кой да се грижи за тях. В такава картина е съвсем очаквана ниската избирателна активност. Така че ние се намираме, от една страна, в криза, която предполага необходимостта да има висока избирателна активност, в същото време чувстваме девалвация и песимизъм, които предполага ниската избирателна активност. Този конфликт доведе до лошите резултати на 5 октомври", допълва тя.

По повод изборите "Дума" публикува различни коментари на водещи социолози. "Двете големи партии има над какво да мислят", е заглавието над интервюто Първан Симеонов, който обобщава: "Големите партии отнасят шамара. Има победител, но този победител е с около милион и 100 хил. гласа, колкото имаше на най-слабите си до този момент избори през 2013-а. БСП има исторически най-слаб резултат - гласове, които са под прогнозите на всички агенции досега. Това означава, че двете големи партии има много над какво да се замислят и какво да анализират.

"Абсолютен крах за всички партии, които досега са управлявали, и възход на национализма", обобщава Мира Радева. Тя подчертава, че трите националистически или патриотически формации вземат повече мандати, отколкото БСП.

"Очевидно тези 300 хил. гласа, които БСП губи, са се отлели в този вот. За мен е драматично от възрастова гледна точка положението с БСП - оказва се, че единствено верни на партията са избирателите над 60 г., които чисто житейски, биографически са свързани с нея", казва още социологът.

Междувременно Арман Бабикян допълва: "Ако беше разнообразие - да, щеше да е полезно. За съжаление, не смятам, че е разнообразие от гледна точка на идеологиите, платформите и посланията. Може би влизането на толкова партии е разнообразие чисто физически, от гледна точка на партийните абревиатури."

"Политиците да се смирят, иначе ще ги усмири народът", призовава от страниците на "Труд" математикът проф. Михаил Константинов. Според него политиците трябва да се стегнат и да постъпят национално отговорно, тогава политическата криза може да бъде избегната. "Задължително е новото управление да си постави не повече от двегодишен хоризонт. Това значи избори 2 в 1 през октомври 2016 г.: президентски и парламентарни за Велико народно събрание /ВНС/. Цел на ВНС е да премахне само себе си като институция. След това от 400 депутати остават 240 и ВНС се превръща в Обикновено народно събрание с потенциално пълен мандат", съветва Константинов.  Според него печелившите от тези избори са две по-малки партии - "Атака" и АБВ.

За различните роли на Борисов говори пред "Преса" социологът Андрей Райчев: "Първата му е "Борисов Отмъстителя" и той я изигра, когато бе извикан на власт. Трябваше да раздава справедливост, тогава имаше символични отмъщения и т.н. После той бавно и много разумно премина към другата си роля - "Борисов Строителя". Започна вместо да арестува, да открива магистрали. И малко прекали. Но третата му роля днес, която може да изиграе и да влезе в кожата й, е "Борисов Обединителя". Тя е и естествена преди президентски избори."

Райчев препоръчва широката коалиция. Но не е ясно дали ръководството на БСП ще приеме.

Вариантът "Избори до дупка" биха довели до окончателен срив на представителната демокрация, прогнозира от страниците на "Монитор" политологът Борис Попиванов. "Ако хората бъдат принудени постоянно да се явяват до урните, без да знаят в името на какво, те биха си отмъстили на българските политици", смята Попиванов.

ЕК съветва: Вдигайте цените на тока и помощите за бедни, посочва в заглавие "Сега". България е сред 11-те страни в ЕС, които имат "дефицит" в цената на тока и трябва да вземат мерки, гласи доклад на комисията. "Дефицит" в случая означава, че цената не покрива реалните разходи на енергийните компании.

Брюксел препоръчва на 11-те държави да се справят с този проблем, включително чрез налагане и вдигане на тарифи и такси, съчетано с увеличение на енергийните помощи за най-бедните.

Освен нашата страна в групата са Германия, Унгария, Румъния, Гърция, Испания, Франция, Италия, Португалия, Малта и Латвия.

"Имотите на мафията ни на Ривиерата - недосегаеми", е заглавието над интервю в "Труд" с доц. Тодор Коларов, бивш председател на комисията за конфискация в парламента. По думите му проблемът не е само български. "Ирландците в последните 3 години имат 700 искания за конфискация в друга държава, но колко пъти са получили сътрудничество? Нула. Варшавската конвенция на СЕ от 1995 г. също позволява признаване на решения на граждански съд. Но нея половината държави членки на ЕС не са я ратифицирали", уточнява Коларов.

В отговор на друг въпрос експертът коментира и модела на функциониране на българската комисия за конфискация на имущество. По думите му такъв модел като в България няма. "В повечето държави към прокуратурата има звена, които се занимават с престъпните богатства. В Хърватия има спецпрокуратура подобна на нашата, тя прави конфискации без издадена присъда като нас, но постановени от наказателен съд", разяснява още Коларов.

По повод инцидента в село Горни Лом, при който загинаха 15 работници, Иван Бояджиев, експерт по противодействие на терористични актове в МВР, коментира пред "Новинар": "При нас експлоатацията на хората е зверска. Може би, не знам как да го кажа, промъкна се информация, че цялото семейство, което притежава завода, е получавало по 13 000 лева, а работниците са взимали по 250 лева. И то ако гонят определена норма.