БНБ сезира ЕК и ЕЦБ за законопроект за влоговете

Българска народна банка сезира Европейската комисия (ЕК) и Европейската централна банка (ЕЦБ) относно внесения в парламента от "БСП лява България" законопроект за изменение на Закона за гарантиране на влоговете в банките. 

Ако бъде приет от Народното събрание (НС), законопроектът за изменение на Закона за гарантиране на влоговете в банките (ЗГВБ) би предизвикал сериозни смущения във функционирането на банковата система и би породил рискове за финансовата стабилност на страната, предупреждава управляващите гуверньорът на БНБ Иван Искров в писмо до председателя на НС Цецка Цачева.

 "БСП лява България" предлага Фондът за гарантиране на влоговете да бъде попълнен със средства от резерва на управление "Банково" на БНБ или със заеми от български или чужди банки.

Проектът предвижда ФГВБ да може да задължава банките да внасят в него до 2% от общия размер на влоговата база за предходната година в продължение на до 3 години. Според сега действащите разпоредби всяка банка внася във фонда 0,5%. Друга промяна предвижда при недостиг на средства фондът да може да задължава търговските банки да преведат авансово годишни премийни вноски в определен срок.

Според управителя на БНБ чрез закона централната банка бива принуждавана да извършва парично финансиране, което е в разрез с българското и европейското законодателство. Приемането на ЗГВБ ще предизвика негативна реакция от европейските институции в лицето на ЕК и ЕЦБ, убеден е Искров.

„Законопроектът за изменение на Закона за гарантиране на влоговете в банките (ЗГВБ) няма да постигне изпълнение на основния посочен от вносителите мотив – по-добро „регулиране на отношенията между Фонда за гарантиране на влоговете в банките, от една страна, и банките, БНБ и други лица в случаите на временен недостиг на средства по фонда“, смята гуверньорът, цитиран от пресслужбата на БНБ.

„Законопроектът освен това няма да постигне изпълнение и на допълнителния посочен от вносителите мотив – „елиминиране на опасността да се натоварва бюджетът с извънредни разходи, при което могат да се нарушат общоевропейските изисквания за бюджетна стабилност и ограничаване на бюджетния дефицит до 3% годишно““, продължава писмото на Искров, изпратено до председателя на НС Цецка Цачева.

Управителят на БНБ смята така, защото евентуалното предоставяне на финансов ресурс или държавна гаранция на Фонда за гарантиране на влоговете в банките (ФГВБ) от страна на правителството ще представлява финансова трансакция, а не разход, и съответно се записва в частта за финансирането на бюджета, без да увеличава размера на дефицита. „Подобна операция не се отразява на бюджетното салдо, изчислено както по националната, така и по европейската (ESA 2010) методология“, подчертава в писмото си Искров.

„Законопроектът противоречи на устройствения закон на БНБ и на действащите от 1 юли 1997 г. до днес принципи на валутния борд. Паричните функции и операции, които централната банка може да извършва, както и редът и начинът за инвестирането, управление и отчитането на резервите, са изчерпателно разписани в Закона за Българската народна банка (ЗБНБ) и те представляват гаранция за стабилността на националната валута и фиксирания валутен курс“, категоричен е той.

В писмото изрично се посочва, че законопроектът противоречи на Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) поради нарушаване на забраната за парично финансиране, която е основно правило на икономическата и парична политика в държавите членки на Европейския съюз (EC). Република България е призвана да съблюдава правото на ЕС и да го прилага в своя вътрешен правен ред. Добре известен принцип е това, че правото на ЕС има приоритет пред националното законодателство.

„Финансиране от страна на БНБ на ФГВБ, доколкото последният има статут на „орган, регулиран от публичното право“, е несъвместимо със забраната на парично финансиране, установена в ДФЕС“, отбелязва Искров.

„Въвеждането на предлаганото завишаване на годишната премийна вноска, дължима от банките към ФГВБ, би довела най-малко до две негативни последици. Първо, банките ще бъдат принудени да понижат цената на привлечените от тях средства. Това от своя страна ще намали привлекателността на банковите депозити и ще предизвика отлив на вложители, което ще окаже натиск върху ликвидната позиция на банките. Второ, по-високите разходи на банките във връзка с евентуално повишаване на премийните им вноски към ФГВБ ще рефлектират върху цената на предлаганите кредити, което ще има негативен ефект за възстановяването на икономиката“, аргументира се гуверньорът на БНБ.

„Не само опитите за принуждаване на централната банка да извършва парично финансиране в нарушение на българското и европейското законодателство, но и посочените потенциални ефекти за банките от едно повишаване на размера на техните премийни вноски директно вредят на финансовата стабилност на България“, предупреждава Искров.

Икономически новини четете в Investor.bg