Речта на политиците ни - без съдържание и смисъл

Говоренето на българските политици се лута между крайности. Те често използват наукообразни и свръхабстрактни изрази, зад които има думи, но няма съдържание. Наред с това използват непремерени езикови конструкции спрямо официалната ситуация, които са характерни за по-ниските стилове на общуване и за неофициална ситуация. Това са част от изводите на книгата "Езикови портрети на български политици и журналисти. Част втора".

Изследването беше представена днес в Софийския университет "Св. Климент Охридски" от преподавателите от Факултета по славянски филологии на СУ Владислав Миланов и Надежда Сталянова.

Най-тъжният извод от книгата е, че българските политици категорично не проявяват интерес към анализите, които се отнасят до речта им, заяви при представянето й Владислав Миланов, пише БТА.

Според него слабата политическа култура и слабата езикова култура са най-лошата комбинация за управниците на един народ.

Владислав Миланов е отбелязал, че за лингвистите става все по-трудно да разберат какво стои зад думите на българските политици. Той е подчертал, че все по-трудно се различават политическите и журналистическите модели на речево поведение.

Принципът на рефрена, на повторените клишета, на обиграната и ловка политическа манипулация - да избягаш от отговора на въпроса, се превръщат в стратегия, е мнението на езиковеда.

Изданието е публикувано от Центъра за анализ на политическата и журналистическата реч и в него продължава идеята, заложена в първата му част, да представя избрани моменти от речевото поведение на актуални български политици, съобщи пресцентърът на висшето училище.

В книгата авторите търсят отговори на въпросите - Какво говорят политиците? Как говорят политиците? Колко говорят политиците? Защо говорят така.

В настоящата книга са представени езиковите портрети на политиците - Мая Манолова, Лютви Местан, Георги Близнашки, Валери Симеонов, Николай Бареков, както и речевите портрети на някои български журналисти - Светослав Иванов, Милен Цветков.