Има опасност парламентът да е нестабилен и лобистки

Предсрочните парламентарни избори на 5 октомври 2014 г. регистрираха историческо дъно в избирателната активност при вот за Народно събрание. Никога от началото на демократичните промени в България през 1989 г. Народното събрание не е било по-малко представително за обществените настроения, независимо от сравнително големия брой партии и коалиции, които съумяха да преодолеят 4-процентната бариера. Това пише в анализ на Института за модерна политика.

Според доклада резултатите от вота оформиха мозаечна структура на 43-то Народно събрание, което създава няколко опасности пред него.

На първо място е посочено, че раздробената и нестабилна парламентарна конфигурация може да се превърне в инкубатор за прокарване на лобистки практики и корпоративни интереси.

Паричната за това е, че у нас е налице системен проблем – законодателният процес и като цяло българската политическа система нямат изградени надеждни „предпазни мрежи” срещу корпоративно влияние в ущърб на широкия обществен интерес. В условията на икономическа криза се концентрира корпоративен натиск за усвояване на все по-ограничения публичен ресурс, което често минава през законодателни промени, отварящи икономически територии за дадени корпоративни групи за сметка на други, предупреждават анализаторите.

Обществените обсъждания, съпътстващи спорните законопроекти, най-често не успяват да разрешат тежките дилеми при сблъсъка на обществения с частните интереси и решаващ аргумент остават уличните протести.

Това обаче също крие сериозни рискове от изкривяване на обществения интерес, защото „на улицата” често се чуват само гласовете на определени социални групи или по-активни среди, които невинаги са представителни за общественото мнение и не изчерпват разнообразието от граждански интереси.

Според анализа на ИМП друг риск пред парламента са неустойчивите политически субекти в него и липсата на ясно изразено политическо мнозинство, защото те могат да превърнат Народното събрание в генератор на хронична нестабилност.

В настоящата парламентарна конфигурация единствените хомогенни в структурно и идейно-политическо отношение субекти са партиите ГЕРБ и ДПС и коалицията „БСП лява България“. За разлика от предходни мандати към тази група би могла да се причисли и партия „Атака“, която в 43-то Народно събрание изглежда значително по-хомогенна.

Участието на политически субекти с неустойчива идейна ориентация и вътрешна раздробеност, като например коалицията „България без цензура“ и в известна степен коалицията „Патриотичен фронт“, както и заредената с вътрешни противоречия коалиция „Реформаторски блок“, крие сериозни рискове за стабилността на парламента.

В това отношение допринася и сложната формула на правителствената коалиция, базирана на пакет от двустранни договорки и декларативна подкрепа за програмния документ на кабинета, пише още в анализа.