Кабинетът с крехко доверие, но само 12% искат предсрочен вот

Изборите и създаването на правителство са донесли известно намаляване на обществената тревожност. В масовото съзнание е доминиращо желанието за стабилизация, а не за резки промени. Това са основните изводи от декемврийското издание на редовния „Политически и икономически индекс“ на социологическа агенция „Галъп“. Проучването е представително и е финансирано от агенцията.

Според резултатите от него партиите във властта запазват подкрепата си, а останалите, с изключение на ДПС, са в тежък момент.

По нива на стартово доверие правителството прилича най-вече на другите кабинети, създадени в условията на сложни преговори или тежки компромиси. Кабинетът започва с доверие от 26%.

В месеците около и след изборите има и плахо повишаване на оптимизма за посоката на развитие на страната.

Към началото на декември 65% казват, че България върви към по-зле. Над 70 на сто лятото или пък около протестите през миналата година смятаха, че страната върви към по-зле.

След изборите доверието в парламента също леко се покачва, за да достигне на нива от 16% към началото на декември, а недоверието чувствително спада. Това са индикатори за известно обществено облекчение, отчитат от „Галъп“.

Според анализаторите от агенцията обаче всички парламентарни избори действат по този начин - винаги дават кредит на доверие към нововъзникващата власт.

Най-видим аванс на положителни оценки в началото на мандата си получават правителства от типа на „Сакскобургготски“ и „Борисов 1“ или пък „Костов“. По-малък стартов резерв на доверие имат трудно създадените правителства. Затова и настоящият кабинет прилича по начални нива на популярност най-вече на кабинета на тройната коалиция (около 28% доверие в първите месеци), а и на Орешарски, припомнят социолозите.

Сравнително плахият кредит на доверие към новия кабинет се дължи и на това, че не всички привърженици на Реформаторския блок, Патриотичния фронт и АБВ го подкрепят.

12% сега смятат, че на страната са нужни предсрочни избори. За сравнение, при правителството на Орешарски този показател се движеше близо до 40%. Дори и сред електоратите на опозиционните сили не надделява желанието за бързи нови избори.

Същото важи и за потенциала за протест. Той е сравнително нисък сред всички електорати. 11% твърдят, че биха участвали в протест срещу това правителство при нива между 20 и 30% през лятото и есента на 2013 г.

Явно доминиращото обществено желание е за стабилизация и успокояване и се забелязва известно изтощение от политическата криза в последните месеци и години.

Партиите във властта се радват на продължаваща подкрепа.  Електоралните нагласи спрямо партиите и доверието в основните личности не показват особени изненади.

26% заявяват, че биха гласували за ГЕРБ, ако днес има избори, а 13% - за БСП. Повече от една трета заявяват, че не биха гласували.

Противно на очакванията, Патриотичният фронт и АБВ не претърпяват видими пробойни в подкрепата си от допира си до властта. Електоралните нагласи за Реформаторския блок не се влияят видимо от нарасналото напрежение между съставните партии.