Парите за втора пенсия: Избираме дали да са в НОИ, или в частен фонд

Депутатите от парламентарната бюджета комисия приеха спорните промени, предложени от ГЕРБ, в Кодекса за социално осигуряване, според които новопостъпилите на пазара на труда от 1 януари 2015 г. трябва да посочат в едногодишен срок дали ще ползват пенсионен фонд. Ако не го направят, вноските им автоматично ще отиват в НОИ. Този избор ще се прави еднократно.

Не можем да имаме разчети за ефекта от приетото предложение, защото с него се дава право на доброволен избор. Не знаем какво ще предпочетат хората, обясни заяви пред журналисти управителят на  НОИ Бисер Петков след приемането на решението. 

Той потвърди, че статистиката в момента показва, че половината от хората не правят избор къде да се осигуряват и разпределянето им става автоматично към пенсионните фондове. Ако приетото днес предложение се приеме и в пленарната зала и влезе в сила, това би означавало, че от следващата година такива хора автоматично ще бъдат разпределени към НОИ и няма да имат право повече да се върнат към някои от частните пенсионни фондове.

Надявам се, че тези промени, ако влязат в сила, ще стимулират хората да се замислят и да правят избор за своето бъдеще, така че процентът на хората, които не са избрали фонд, да бъде по-малък, изтъкна Петков. 

Той коментира, че идеята на предложението е не НОИ да  започне да работи като 11-и пенсионен фонд, а да продължи да работи по разходопокривната система, където парите не се инвестират, а средствата от вноските, допълнени със субсидия от бюджета, отиват за изплащане на пенсиите на всички пенсионери.

Лишаване от свобода от 2 до 8 години и конфискация на имуществото ще е най-тежкото наказание за укриване на осигурителни вноски. Това решиха още депутатите от бюджетната комисия, които гласуваха промени в Наказателния кодекс чрез преходните и заключителни разпоредби на Бюджет 2015.

Най-тежкото наказание ще е за укриване на вноски в особено големи размери – над 12 хил. лв. За укриване на вноски в големи размери – над 3 хил. лв., се наказва с лишаване от свобода до 5 години и глоба до 2 хил. лв.

Според приетия текст подлежат на наказателна отговорност укриването на задължителни осигурителни вноски за ДОО или за здравно осигуряване действия като:

- да се обяви осигурителен доход по-малък от действителния,
- да не се подаде декларация,
- да се потвърди неистина или затаи истина в подадена декларация,
- да се състави или използва документ с невярно съдържание, включително да се представи пред органите по приходите,
- да се унищожават или укриват счетоводни документи, счетоводни регистри или ведомости за заплати.

Предложението, внесено от депутатите Светлана Ангелова, Данаил Кирилов, Красимир Каракачанов и други, бе прието с 11 гласа „за“, един „против“ и 6 „въздържали се“.

Работникът или служителят, подлежащ на задължително осигуряване, не носи наказателна отговорност, включително за подбудителство и помагачество. В Меморандума за разбирателство между правителството и синдикатите, подписан в неделя, е вписано да се криминализира осигурителната измама, свързана с укриване на осигурителни вноски от осигурителите и самоосигуряващите се лица.

Строга наказателна отговорност трябва да има само за измами и умишлено укриване на вноски, затова предложението на ГЕРБ е коректно към „белия“ бизнес, заяви председателят на бюджетната комисия Менда Стоянова.

Догодина възрастта за пенсиониране ще остане замразена, а стажът за пенсиониране се увеличава с четири месеца, реши още бюджетната комисия на второ четене.

Прието бе и предложението минималният осигурителен доход на регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводители да не става 420 лв., а да бъде 300 лв.

При дебата Корнелия Нинова предложи догодина да бъде замразено увеличението и на стажа, и на възрастта. „Европа се пенсионира по-рано от България с около 3 – 4 г., а там живеят по-дълго от българите“, каза тя.

Синдикатите настояваха работещите в силовите ведомства (МВР и МО) да не се пенсионират преди 52-годишна възраст, както и работещите първа и втора категория труд също да имат избор между професионален фонд и ДОО. Предложението беше внесено от тяхно име от депутата Стефан Кенов, но не мина.

Димитър Бранков от БСК заяви, че работодателите са против внесените предложения, свързани с правото на избор между пенсионен фонд и ДОО. Неглижира се тристранката, където трябва да се обсъждат подобни радикални промени в пенсионно-осигурителния модел, заяви Бранков.

По повод критиките към пенсионния модел Менда Стоянова каза, че не става въпрос за национализация, а за демокрация – хората да имат право на информиран избор. Пенсионните фондове трябва да информират всеки един каква е ползата да се осигурява при тях, обясни тя.

Румен Гечев изчисли, че е възможно 2,5 млрд. лв. да минат от пенсионните фондове в „държавната каса“.

Ася Гонева заяви, че няма как правото на избор да се изчисли като последствия, защото става въпрос за индивидуални решения. Ние в КНСБ няма никога да допуснем българските граждани да гарантират старините си в банките, затова има осигурителни системи, посочи тя.

ДПС и социалистите настояваха земеделските производители да продължат да се осигуряват на 240 лв., както в момента, вместо на 420 лв., както предлагат управляващите. Депутатите и от двете партии смятат, че завишаването на осигурителния праг ще прати голяма част от земеделците в сивия сектор. Комисията обаче гласува предложението на Менда Стоянова прагът за фермерите да се завиши от 240 на 300 лв.

Стоянова обясни, че не е редно да има минимален осигурителен праг, който да не може да осигури минимална пенсия. Тя изчисли, че ако човек се осигурява през целия си стаж, за да получи минимална пенсия, осигуровките трябва да са на около 400 лв.

„Сега земеделците получават минимална пенсия за сметка на всички останали, но са недоволни от нея. Ако престанат да се осигуряват, те ще имат право най-много на социална пенсия, която отново е за сметка на всички останали. Логиката е, че минималният осигурителен праг за фермерите трябва да е 400 лв. Но скокът от 240 към 400 лв. е много сериозен и ще ги натовари много. Затова предлагаме да направим разумен скок от 240 на 300 лв., с ясното съзнание, че в последствие този праг допълнително трябва да се увеличи“, обясни председателят на бюджетната комисия.

По време на дебатите социалистите поискаха завишаване на максималния осигурителен доход на 3000 лв., но предложението им беше отхвърлено.

„Това ще увеличи сивия сектор и ще навреди на IT сектора, където миналата година имаше ръст 10%. Това не са заводи, а лаптопи, които могат да се преместят там, където има благоприятни условия. Тези млади хора трябва да останат в България, за да внасят вноски за всички нас“, възрази Менда Стоянова.

Социалистите предложиха и увеличение на дневното обезщетение на безработица от от 7,20 на 9,70 лв. Те бяха подкрепени от Ася Гонева от КНСБ, която каза, че шеста поредна година обезщетението остава на това ниво. Увеличението ще струва на бюджета 34 млн. лв., посочи Гонева. Предложението не беше прието. Така дневният минимален размер за безработица остана 7,20 лв.

Корнелия Нинова предложи обезщетението за отглеждане на дете на възраст между 1 и 2 г. да се обвърже с ръста на МРЗ през 2015 г. „Едно дете не може да се гледа с 340 лв. Обезщетение за отглеждане на дете между 1 и 2 г. получават само майките, които са работили“, аргументира се тя. Подобно предложение имаха и ДПС.

Менда Стоянова заяви: „Аз не съм против майките, но всяко нещо в един бюджет трябва да бъде икономическо обосновано. Няма нищо лошо социалните плащания да са обвързани с МРЗ, ако тя беше обвързана с ръста и възможностите на икономиката. През последните години МРЗ расте на административен силов принцип“.

Румен Гечев разкритикува управляващите. „Истината е, че вие не можете да осигурите растеж на БВП. Вие свивате растежа на 0,8%, не искате хората с по-високи доходи да имат по-голям принос. „Нека да кажем – предлагате замразяване на всички социални плащания, защото сте некадърни и не можете да повишите растежа“, каза той.

Корнелия Нинова пак подчерта, че допълнително пари ще влязат в системата, ако максималният осигурителен доход се повиши на 3000 лв., както настояваха от БСП.

Комисията отхвърли предложенията на ДПС и на БСП обезщетението за отглеждане на дете да бъде обвързано с МРЗ и то остава 340 лв.