Разпад на Македония би означавал дестабилизация на целия регион

За българския национален интерес укрепването на държавността и политическата стабилност на Македония е от изключително значение. Разпад на Македония би означавал дестабилизация на целия регион. Това каза пред БНР дипломатът и бивш заместник-министър на външните работи Любомир Кючуков, който е директор на Института за икономика и Международни отношения.

Той оцени изказването на руския външен министър Сергей Лавров, че се говори за подялба на Македония между България и Албания, като „неуместно“ от гледна точка на българо- руските отношения.

„Ако изказването на Лавров може да допринесе за някаква реална промяна в българското политическо говорене, мисля, че то до голяма степен ще намали именно този тип говорене в България – за подялба на Македония.  Колкото и странно и парадоксално да изглежда, то оцвети проруски самата идея за подялба на Македония, която за мен е абсолютно контрапродуктивна“, каза Кючуков.

Той смята, че е тъжно, когато външнополитическите реакции на България се определят като реакции на изказвания в Брюксел, Москва или Вашингтон, а не от националните интереси.

Изказването на Лавров е елемент от много по-дълбоки процеси в Европа, които имат отношение към темата „Балкани“ и към нарастването на напрежението между Русия и Европа, допълни той.

Според Кючуков в ЕС се наблюдават две линии на поведение – антируска (основно от съседките на Русия) и проевропейска (олицетворявана от средноевропейските страни и Южна Европа). Изказванията на президента и външния министър по-скоро ситуират България в антируската, коментира дипломатът.

От изказването на премиера Бойко Борисов в Рига обаче личи, че той търси други баланси. „Ако говорим за руското отношение, то очевидно Русия най-трудно и най-късно ще възстанови позитивния си диалог с т. нар. фронтови страни, по определението на Виктория Нюланд, сред които попада и България“, каза Кючуков.

Когато говорим за Западните Балкани, проблемът не е в наличието на „много Русия“, а на „малко Европа“ обобщи дипломатът. 

Според него в Македония се развиват негативни процеси, които не са само политически. „През последните години моделът Груевски се характеризираше с концентрация на власт и ерозия на влияние. От друга страна там продължават дълбинно да съществуват етническите противоречия, които продължават да бъдат нерешени и които са много по-сериозна заплаха за държавността на Македония“, каза Кючуков.

Проблемът в страната не е кой ще управлява, а какво ще се управлява, тоест е за съхраняване на единството, държавността, институциите и целостта на страната, коментира Кючуков.

Той посочи, че това, че в момента етническото разделение е отишло на втори план, е позитив само по себе си, но в момента  се дълбаят нови разделителни линии, а старите остават. Те не се заличават. Самите албански лидери нееднократно са подчертавали, че ако македонското правителство не вземе ясно становище по ясни мерки за пътя си към европейска и евроатлантическа интеграция, те ще преосмислят своята позиция.

Според Кючуков само евроатлантическата интеграция и размиването на  етническите, религиозни, исторически и културни конфликти в една по-широка общност, където границите са до голяма степен ирелеванти, може да смекчи вътрешните напрежения в обществата в Западните Балкани.

„В момента новите геополитически разломи не минават по границите на държавите, те минават вътре в обществата. Това го виждаме в Близкия изток, това го виждаме в Украйна, това го виждаме и в Македония. Това го виждаме  и в Западна Европа от гледна точка на дейността на ислямските терористи“, каза Кючуков.

ЕС трябва да преосмисли позицията си спрямо разширението, защото дългият хоризонт отнема на обществата стремежа им към реформи, коментира Кючуков. Той е оптимист, че ситуацията в Македония ще се разреши без насилие.