Петата поправка: Хапка за обикновени или велики депутати?

Водещите институции на държавната и съдебната власт са пред дилема дали ремонтът в Конситуцията, започнат от управляващите, може да бъде извършен от сегашното Обикновено народно събрание или промените изискват решения на Велико народно събрание. 

Това стана ясно по време на заседанието на временната комисия в парламента, която започна разглеждането на проекта на петата поправка в Конституцията. Очакванията са тя да приеме поправките след седмица, а след това новите текстове ще влязат в пленарна зала. 

Според основния закон Обикновено народно събрание не може да прави промени, свързани с държавното устройство и с държавното управление. 

Пред комисията главният прокурор Сотир Цацаров призова депутатите да дадат убеждаващ отговор дали поправките могат да бъдат извършени от тях, а не от ВНС. "Мотивите в проекта за Обикновено народно събрание не са достатъчни. Депутатите трябва да отговарят на въпроса дали чрез предлаганите промени се променя баланса между властите, гарантиран от Конситуцията", каза Цацаров. 

Един от съмнителните текстове според него е този за намаляване на мандата на ВСС от 5 г. на 4 г. Главният прокурор го подкрепи, но изтъкна и че той би променил обвързаността с другите органи на съдебната власт по Конституция, което повдига въпроса Обикновено или Велико Народно събрание. 

Срещу възможността сегашният парламент да прави промени в Конституцията се изказа и шефът на ВАС Георги Колев. Такава е и официалната позиция на ВСС. Според Съвета съществуват съмнения за превес на квотата на парламента над прокурорската в колегиите на ВСС. "Според част от нас това би могло да промени баланса", каза Юлияна Колева. ВСС излезе и с още две позиции - на членове, несъгласни с официалната. 

От името на Висшия адвокатски съвет Ралица Негенцова подкрепи измененията, но отново постави условието - стига да се докаже, че те са в компетенцията на Обикновено народно събрание.  

Президентът Росен Плевнелиев и правосъдният министър Христо Иванов обаче бяха категорични, че промените са в правомащията на сегашното Народно събрание. Съветникът на държавния глава Румяна Коларова изложи позицията на Плевнелиев, че промените са в компетенциите на сегашния парламент. Тя се позова на старо решение на Конституционния съд, което според президентскатаинституция изчиства съмненията. 

"Предлаганите промени не нарушават разделението на властите. Няма конситуционна система, която да гарантира абсолютна независмост на властите, защото балансът е във взаимното контролиране", каза Коларова. Тя изказа и подкрепата на президента за измененията. Същото направи и Христо Иванов.