Парламентарни комисии подкрепиха създаването на новия енергиен фонд

Парламентарните комисии по енергетика и за наблюдението на дейността на регулатора подкрепиха новите мерки, предложени в законопроект за промени в Закона за енергетиката, които предвиждат създаването на специален Фонд за стабилизиране на енергетиката.

Деветима депутати от енергийната комисия подкрепиха промените, двама бяха против и шестима се въздържаха. Десетима депутати от другата комисия, която не е водеща по този законопроект, също подкрепиха текстовете.

По време на дискусията на съвместно заседание на двете комисии беше отчетено, че не е изяснено дали ползването на средствата от Фонда от страна на Националната електрическа компания (НЕК) няма да бъде определено от Европейската комисия като държавна помощ.

Не е ясно и дали 5-те процента, които ще се събират от производителите, ще се отразят върху цената на тока за потребителите или ще са за сметка на производителите.

Промените в Закона за енергетиката са изготвени на базата на съвместните усилия и становища на синдикатите, работодателските организации и правителството. Това коментира министърът на енергетиката Теменужка Петкова, която представи основната част от предложенията в законопроекта. Тя допълни, че министерството подкрепя текстовете, защото те ще доведат до свиването на дефицита на НЕК.

Производители на електроенергия от възобновяеми източници обаче се оплакаха, че тяхното мнение не е потърсено при изготвянето на текстовете, особено в частта, която касае промените в Закона за енергията от възобновяеми източници. Пламен Дилков от Съюза на производителите на екологичната енергия посочи, че правилата предвиждат централите, които изчерпат лимитите за изкупуване на преференциалните количества, да продават енергията си на цена по излишък на балансирания пазар (около 10 лева за мегаватчас).

В момента правилата предвиждат изкупуването на тази енергия да е по цената на обществения доставчик - НЕК, която в момента е 125 лева за мегаватчас. Производителите поискаха да могат да продават на свободния пазар излишъците от произведената енергия.

Председателят на енергийната комисия Делян Добрев беше категоричен, че вече има поправка, която позволява излизането на ВЕИ производители на свободния пазар, но производителите отбелязаха, че законодателството предвижда, ако даден производител излезе на свободния пазар, през следващия регулаторен период да няма право на преференциална цена.

Никола Николов от Българската фотоволтаична асоциация пък посочи, че мерките за ВЕИ сектора са ретроактивни и ще влошат инвестиционната активност в сектора.

Кирил Цочев от АБВ посочи, че нестабилността в сектора може да навреди на банковия сектор, защото част от инвестициите са направени с кредити от банки. Той се въздържа при гласуването на промените в Закона за енергетиката, но посочи, че между първо и второ четене ще направи консултации с големи ВЕИ производители. Според него от измененията донякъде ще се възползват потребителите на електроенергия, но ще бъдат засегнати производителите.

Цочев оспори и сметката, че от Фонда в НЕК ще влязат 220 млн. лева, защото самата компания има производители на електроенергия в активите си и от ВЕЦ-овете, АЕЦ „Козлодуй“ и ТЕЦ „Марица Изток“ 2 автоматично ще се приспаднат 70 млн. лева.

От БСП също се въздържаха при гласуването. Таско Ерменков обясни, че първата работа на Фонда е да издържа неговите управители. Красимир Янков пък допълни, че отговорността, ако тези мерки се провалят, ще бъде на премиера Бойко Борисов, под чийто поглед те са създадени. Реформаторите в лицето на Станислав Иванов също посочиха, че новият фонд е вреден за енергетиката и затова той не подкрепи текстовете.

Рамадан Аталай от ДПС посочи, че няма съпричастност между отделните участници в сектора - нито работодателите са изказали загриженост за производителите на електроенергия, нито производителите към работодателите. Той подкрепи създаването на Фонда, но разкритикува липсата на ангажираност на работодателските организации към финансирането му.

Депутатът предложи диференциран подход с различни ставки за отделните производители при вноските им във Фонда, за да има баланс. Топлоцентралите и АЕЦ „Козлодуй“ трябва да внасят 1%, докато за фотоволтаиците вноската може да стигне и до 25% от приходите, смята Аталай.

Според него и част от предложенията за промени в закона има ретроактивни мерки, което е недопустимо.

Патриотичният фронт категорично подкрепи внесеното предложение, посочи Валери Симеонов. Той обаче имаше няколко забележки и предложи таксата да бъди внасяна само от производителите, чиято производствена цена е под тази на обществения доставчик (НЕК) - в момента тя е 125 лева за мегаватчас. Симеонов посочи още, че трябва да се работи за ограничаване на разходната част на енергетиката и целта сега е да се спаси секторът, а не да продължават печалбите и ограбването му.

Валентин Николов от ГЕРБ посочи, че "НЕК си е една мини Гърция в България" и допълни, че в момента се търси кой да плати цената. Той беше категоричен, че резерви няма и не може да се върви към намаляване на цената, а единствено с приемането на мерките се дава възможност на КЕВР да задържи цената на тока.

По време на дебатите Валентин Никифоров от КНСБ посочи, че от синдиката настояват в бюджета на Фонда за стабилизиране на електроенергията да бъде внесена еднократна вноска от държавата. "Това е в компетенциите на бюджетната комисия, не на енергийната", каза Добрев.

Опасенията на Димитър Манолов от КТ "Подкрепа" пък са, че 5-те процента, които производителите ще внасят във Фонда, ще се отразят върху цената на тока.