Петата поправка в енергийния закон за тази година е факт

След почти 6 часа дебати Народното събрание одобри поредните, пети по ред за тази година, поправки в Закона за енергетиката за тази година. От парламентарната трибуна председателят на парламентарната енергийна комисия Делян Добрев посочи, че през есента ще има нови сериозни промени в енергийния закон – този път те ще бъдат свързани с либерализацията на енергийния пазар.

Промените в закона ще влязат в сила веднага след обнародването им в Държавен вестник, което се очаква да стане в петък и така да се даде възможност на Комисията за енергийно и водно регулиране да направи нови изчисления за цената на тока за новия регулаторен период – тази година той започва от 1 август.

Най-важната промяна е свързана със създаването на специален фонд за спасението на енергийната система, одобрена окончателно в сутрешната сесия на парламента.

С редакционна промяна в пленарната зала отпадна възможността НЕК да купува електрическа енергия по свободно договорени цени с цел осигуряване на потреблението на крайните снабдители.

Председателят на енергийната комисия Делян Добрев призна, че квотите за регулирания пазар се определят от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) и ако се случи недостиг, което досега не се е случвало, ще бъде компенсирано с решение на регулатора, а не НЕК сама да определя как да се справи с тази ситуация.

Промените в Закона за енергетиката се отнасят още и за подобряването на публичността на договорите за изкупуване на електроенергия. Депутатите одобриха текстове, предложени от Реформаторския блок, според които договорите за търговия с електроенергия ще се предоставят на КЕВР до 14 дни от сключването им. Те ще бъдат публикувани на онлайн страницата на Комисията, но информацията, която по закон е търговска тайна, няма да бъде оповестявана.

Депутатите обаче не подкрепиха индивидуални санкции за длъжностни лица, които не обявяват обстоятелства, свързани с разпоредби в Закона за енергетиката. Валентин Николов от ГЕРБ посочи, че става дума за държавни предприятия и те са длъжни пред принципала (Министерството на енергетиката) да изпълняват изискванията на законодателството.

Делян Добрев посочи, че няма точно определение за кои длъжностни лица ще се отнасят разпоредбите в закона.

С преходните и заключителни разпоредби на закона пък се правят четвъртите поред промени в Закона за енергия от възобновяеми източници (ЗЕВИ) за тази година. С тях НЕК ще изкупува тока, произведен от възобновяеми източници, до лимитите, определени от Комисията за енергийно и водно регулиране.

Излишъците ще бъдат изкупувани по цена на излишък на балансиращия енергиен пазар. Производителите обаче ще имат право да продават своята енергия при свободно договорени цени или на балансиращия пазар.

Жельо Бойчев от БСП обаче посочи, че това е правен нонсенс, защото в момента няма работещ свободен пазар, а и производителите имат право да избират или да работят само на свободен пазар, или само с преференциални цени, определяни от КЕВР. Няма и цена на излишък от балансиращ пазар, допълни още депутатът.

Таско Ерменков (БСП) предложи излишъкът на ВЕИ централите да бъде изкупуван по средната цена на свободния пазар за предходния месец, определяна от КЕВР.

Преференции за централите на биомаса – до 1 юли 2016 година

Мартин Димитров (Реформаторски блок) посочи в пленарната зала, че се задава нова заплаха за дефицита в НЕК, свързан с централите от биомаса с над 60% животинска тор. Той цитира писмо от едно от електроразпределителните дружества, според което има проекти за 60 мегавата мощности от такива централи, които биха коствали нови 189 млн. лв. разходи за НЕК.

С предишните промени в ЗЕВИ не беше предвидено отпадането на преференциите за централи на биомаса, защото не е имало очаквания за такъв бум, поясни Димитров. Той допълни, че е в подкрепа на подобни проекти, но в същото време и те ще се отразят в цената на електроенергията в посока нагоре и поиска да няма преференции за нови централи на биомаса. Той допълни още, че е трудно да се контролира количеството животинска тор, използвана в централите.

Депутатите обаче не подкрепиха това искане и в крайна сметка преференции ще получават животновъдите, които три години преди изграждането на централа имат регистрирани определен брой животни. С редакционна поправка на Делян Добрев беше даден едногодишен срок (до 1 юли 2016 година) да бъдат довършени започнатите инвестиции в биоцентралите и инвеститорите да получат преференциални цени от регулатора.

Досега Законът ограничаваше преференциите за нови фотоволтаични, вятърни и водни централи, но нямаше лимит за централите на биомаса с цел да бъде стимулиран секторът, защото тези мощности в момента са под 10 мегавата.
Чавдар Георгиев от БСП Лява България обаче беше категоричен, че енергетиката върви към все по-голямо участие на възобновяеми източници, защото това е екологосъобразно. „Те са бъдещето и те са прогресът“, допълни той.

Според него „американските“ централи – AES Гълъбово и КонтурГлобал, спират развитието на ВЕИ сектора.
Припомняме, че животновъди поискаха промени и преференции за централите на биомаса, за да могат да изпълнят изискванията на т.нар. „нитратна“ директива на ЕС, която предвижда оползотворяване на тора от собствените им ферми.

Рамадан Аталай (ДПС) посочи, че според приети национални цели в страната може да има централи на биомоса с мощности най-много в размер на 35 мегавата. Това е определено на базата на броя на животните в страната. Според него съобщенията за планирани мощности от 60 мегавата не са истина.

ВЕИ централите, които са имали двойно субсидиране (със средства от европейските фондове и с преференциални цени от регулатора) ще имат нови преференциални цени – единствено върху размера на собствените инвестиции. В голямата си част тези производители формално не са нарушили българското законодателство, което е позволявало подпомагане от повече от един източник.

Това обаче е забранено от европейското законодателство и от Брюксел вече е изпратено запитване как ще бъде преодоляна тази несправедливост, посочи от трибуната Делян Добрев. Ако не бъдат предприети действия, от ЕК може да поискат връщане на средствата и те ще трябва да бъдат поискани от бенефициентите, допълни Валентин Николов (ГЕРБ).

Депутатите отхвърлиха предложението на Валери Симеонов (Патриотичен фронт) Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ) в срок от една година да извърши проверка дали преференциалните цени за ВЕИ централите не са прекомерна държавна помощ, съгласно насоките на Европейската комисия.

Още енергийни новини можете да прочетете в Investor.bg