Чакаме 2018-а – многоцелевият ни изтребител долита

До 2018 година се очаква България да има нов многоцелеви боен самолет. Това е проектът, който е най-напреднал и е част от приетата днес от правителството Програма за развитие на отбранителните способности на въоръжените сили на Република България 2020.

"Съобразно финансовите възможности и приоритетите в тази програма ще бъдат изработени от правителството проекти за модернизация на остарелите руски и съветски платформи, които все още се използват от българските въоръжени сили. Към този момент правителството даде мандат на министъра на отбраната за провеждане на преговори за закупуване на нов многоцелеви боен самолет, който да бъде на въоръжение в Българската армия в хоризонт до 2018 година", съобщи след заседанието на МС зам.-министърът на отбраната Димитър Кюмюрджиев.

Той уточни, че останалите проекти в програмата ще бъдат на вниманието на правителството и ще бъдат финансирани в хоризонт 2020 година съобразно възможностите на бюджета.

С приетата днес програма се поема политически ангажимент разходите за отбраната да се увеличават и да са 1.35% от БВП за 2016 година. Зам.-министърът посочи, че това е нивото на разходи за отбрана от 2014 г. Планира се те да се увеличат на 1.5% след 2018 година и да достигнат 2% през 2024 година, съгласно решенията от Срещата на високо равнище на НАТО в Уелс (2014 г.)

В отговор на въпрос Кюмюрджиев уточни, че в момента не водим преговори за сключване на споразумение за съвместна охрана на въздушното ни пространство чрез системата air policing.

Това ще стане възможно с промяна в Закона за отбраната и въоръжените сили, предложена от ръководена от зам.-министъра работна група.

"Член 130 от този закон позволява отбраната на въздушното пространство да се осъществява не само от българските военновъздушни сили, но съвместно със сили на съюзници в рамките на Северноатлантическия алианс", каза той и уточни, че промяната е абсолютно необходима, за да се изпълнят приетите в Уелс мерки за сигурността на югоизточния фланг на НАТО.

Кюмюрджиев каза още, че всички страни от нашия регион - Румъния, Албания, Словения, Гърция, осъществяват съвместно функцията air policing, а България е единствената страна, която не прави това.

След като се промени законът и се създадат правни предпоставки за допускане на съвместна охрана на българската въздушна граница от наши съюзници от НАТО, тогава ще бъде изработен меморандум, който ще бъде предложен от правителството на парламента.

След приемането му ще видим, кое е най-изгодно за нашата страна, летателните средства на кои съюзници са най-съвместими с условията, които ще предложим на нашите летища, съобщи зам.-министърът.

Въз основа на приетата днес програма ще бъде изработен план за развитие на въоръжените сили до 2020 година и ще бъдат съгласувани всички оперативни и тактически планове на Българската армия и на поделенията, подчинени на министъра на отбраната.

"Документът създава правните основи за започване на реформата в Българската армия и българските въоръжени сили. Той определя средата за сигурност, развитието на видовете въоръжени сили и заплахите за сигурността на България", уточни Кюмюрджиев.

За изпълнение на възложените мисии и задачи въоръжените сили ще поддържат обща численост не по-малко от 37 000 и не повече от 40 000 души.

Очаква се програмата да бъде приета от парламента до края на годината. С днешния акт правителството отмени решение от 3 октомври 2014 г. за одобряване на национална програма „България в НАТО и в европейската отбрана – 2020“.

С друго свое решение Министерският съвет одобри проект на меморандум за разбирателство между министерствата на отбраната на България, Естония, Латвия, Литва, Полша и Румъния и Върховния щаб на съюзническите сили в Европа (SHAPE) относно Щабните елементи за интегриране на силите на НАТО. Документът ще бъде подписан при условията на последваща ратификация.

Сключването на меморандума е част от процедурата по изграждане, окомплектоване, оборудване и достигане на пълни способности на щабните елементи. Решението за създаването им в шестте държави от Алианса беше взето на Срещата на върха на НАТО в Уелс през септември 2014 г. У нас изграждането на щаб беше дадено в началото на септември в присъствието на президента Росен Плевнелиев и заместник-помощник генералният секретар на НАТО Джеймс Апатурай.