Бокова: Разрушаването на старините в Сирия е трагедия!

Генералният секретар на ЮНЕСКО Ирина Бокова определи 2015 г. като тежка, но също така и година с успехи и надежда.

"Бих казала и с надежда - става дума за конференцията по климатичните промени, която приключи, която прие много важни решения, за които ЮНЕСКО също има своя принос", каза Бокова в интервю за Bulgaria ON AIR.

Тя подчерта, че ЮНЕСКО от две години работи с френския екип в тази връзка и допълни, че работата е свързана с биоразнообразието, с биорезерватите, които са над 600 по света, както и с паметниците, вписани като културно наследство. 

"Около 30% ( от вписаните в културното наследство паметници- бел. ред.) са естествени, природни паметници. Това е големият риф - Кораловият риф в Австралия, който е под егидата на ЮНЕСКО, който също така е засегнат от климатичните промени и затоплянето на океаните, до големите паркове в демократична република Конго - това са белите дробове на Африка и, разбира се, Амазония и Централна Америка. ЮНЕСКО има своя много конкретен пример и своя принос в приемането на тези големи решения", коментира Бокова.

Тя подчерта, че ЮНЕСКО има своето място в дневния ред за развитието на климатичните решения до 2030 година и подчерта, че към приетите 9 от 70 цели организацията има отношение.

Като голямата трагедия през 2015 г. с отношение към ЮНЕСКО Бокова посочи разрушаването на културните ценности в Сирия и Ирак, и на други места.

"От една страна, реакцията на световната общоност е закъсняла дотолкова, доколкото можеше да се предвиди настъплението на този радикален, войнстващ екстремизъм. Може би тази опасност беше подценена, включително и от гледна точка на неговата нихилистична, разрушаваща сила и по отношение на културното наследство. Може би, наистина ние смятахме, че когато големите статуи на Буда в Афганистан бяха взривени преди 12 години, че това е някакво изключение, че това е едно варварство, което никога няма да се повтори, толкова ужасяващо и бих казала гнусно престъпление", коментира Бокова.

"Тя допълни, че за разлика от предварителните нагласи, че разрушаването на културно-исторически ценности е еднократен акт, то се оказва "систематично". "Това, което се опитваме и според мен направихме вече – да докажем на Съвета за сигурност, на политиците, на международната общност, че въпросите за опазване на културното наследство са част от хуманитарната криза, част от тази заплаха за сигурността на мира, която съществува в Близкия Изток. Това не е отделно от хората, не е отделно от мира", коментира Боркова.

В контекста на мерките, които трябва да се предприемат за недопускане на продължението на подобни прояви, Бокова спомена, че през февруари месец беше приета Резолюция 2199, която има отношение и към блокирането на трафика на културни ценности и финансирането чрез него на екстремизма.

Резолюцията 2199, която беше приета през февруари е историческа. Тя е посветена на това как да се спре финансирането на екстремизма и за първи път са включени няколко параграфа. От една страна, опазването на културното наследство и заплахата за мира и сигурността, която представлява неговото разрушаване. От друга страна, поставя въпроса за незаконния трафик на културни ценности и финансирането на екстремизма. Т.е. направена е много пряката връзка между култура, опазване, ценности и история, и финансиране на екстремизма и тези дейности, които той извършва, обясни Бокова.

Тя допълни, че Резолюцията е внесена от Русия в Съвета за сигурност на ООН.

"Мисля, че когато Съветът за сигурност е единен – той прие тази резолюция с консенсус – това наистина даде много сила на много възможност за нашата работа за пресичане на този трафик", коментира Бокова.

Тя допълни, че на културния форум, проведен преди дни в Санкт Петербург, е благодарила на руския президент Владимир Путин, към когото преди една година на същото събитие е отправила молба да бъдат включени параграфите за културните ценности в приетата резолюция.

Цялото интервю може да чуете във видеото на Bulgaria ON AIR