Искам да съм куче в миролюбовския хотел

Ако сте си надвили на масрафа, имате куче и няма как да го вземете със себе си на Канарските острови, не се косете.

Кучето ви може да получи временен дом, докато отсъствате, само за десетачка на ден.

Е, ако живеете в Крива бара например, ще ви дойде малко далечко да си доведете домашния любимец до бургаското село Миролюбово, където се намира единственият в страната, а и в близките ни държави, хотел за кучета. Но си струва.

Кучето ви ще се храни с качествена храна, ще го разхождат, ще му водят ветеринар... А временният му дом ще е специална клетка с канализация, оборудвана и с дървена къщичка за спане.

Идеята за подобно заведение дошла на собственика Стефан Минков по време на пребиваването му зад граница. И понеже самият той има не едно, а 25 кучета - питбули и териери, решил да направи прощъпулника в този вид услуги и построил хотела.

Внушително, красиво и чисто място. Такова го видях, когато спрях пред него. Посреща ме един от питомците на Минков - Гангстер, страховит на вид, но дружелюбен. Не се налага Атанаска Янкова, постоянният шеф на кучешкия хотел, да ме отървава. Гангстер ме харесва от раз!

Атанаска ме води  в "спалните помещения", където хор от 30 красиви екземпляра на кучешкия род оповестява посещението.

Не мога да погаля всяко, затова сядам да си поговоря с Атанаска.

Доста трудничко е било в началото, споделя тя.

Хората не възприели идеята за хотела много лесно. А и как иначе - в България е почти практика ако не можеш да си храниш любимеца, да го натириш.

Минков и съпругата му били упорити в идеята си да приобщят поне част от България към европейското отношение към животните и вече четвърта година удържат на напъна.

Пък и хората са научили за хотела, звънят даже от чужбина - гордо се усмихва стопанката. Това лято са имали "гостенчета"  от София, даже едно от тях е престояло цели шест месеца - докато собствениците му си достроят новия дом.

При по-голям престой цената пада до 7 лева - обяснява Атанаска. В цената е включена храна, в съответствие с породата и нуждите на кучето, редовно идва ветеринар, изградено е и място за игра и разходки...

Но за да си оставите кучето тук, то трябва да е "легитимно", да си има паспорт и да е ваксинирано.

Което куче бъде доведено при нас, някакси се успокоява, има чувството, че е сред свои. И не създава проблеми, дори да е с по-особен характер, продължава разказа си 70-годишната жена.

Животните са много чувствителни и усещат как ги възприемаш. И те съответно те възприемат, казва тя.

Разговорът ни не отминава и проблемите на Миролюбово - почти година в селото няма магазин, а сега и транспортът е спрян. Училището е изтърбушено, няма деца, за да учат в него.

Селото е на натоварен път за Слънчев бряг, често на площада нощуват големи камиони.

А човек няма къде едно кафе да изпие, камо ли да нощува. 

Оказва се, че е по-лесно е да отвориш хотел за кучета, отколкото за хора...

Сбогувам се с Атанаска и Гангстер и си припомням един популярен стих: "Искам да съм негър в щата Алабама".

И кой знае защо го перифразирам в "Искам да съм куче в миролюбовския хотел".