300 000 руснаци с имоти у нас за $4-5 млрд.

Обемът на руските инвестиции в българската икономика към края на 2015 г. възлиза на около 1,9 млрд. евро. Около 300 000 руснаци според ориентировъчни експертни оценки са вложили в български имоти не по-малко от 4-5 млрд. щатски долара.

Това коментира пред "Стандарт" първият заместник-министър на правосъдието на Руската федерация Сергей Герасимов. Той участва в 15-ото заседание на Българо-руската междуправителствена комисия за икономическо и научно-техническо сътрудничество.

Герасимов дава за пример инвестицията на "Лукойл" в нефтохимическия комбинат в Бургас в пуснатата през 2015 г. нова инсталация за преработка на тежки отпадъци, която е на стойност 1,5 млрд. долара.

"За инвеститорите привлекателни са още енергетиката, селското стопанство, туризмът, финансовият сектор, инфраструктурните проекти, телекомуникациите и строителство. От особен интерес за нас е подготвената от българските ни партньори информация за нови инвестиционни възможности, появили се след създаването в България на индустриални зони, управлявани от Национална компания "Индустриални зони" АД", казва Герасимов.

На въпрос как гледа Русия на възможността за доставки на природен газ по дъното на Черно море до бъдещия газов хъб "Балкан" до Варна той казва: "Българската идея за създаване на газоразпределителен център в района на Варна е известна на ръководството на нашите ресорни ведомства и компании. Русия може да я разгледа само след предметен и основателен анализ на въпроса и документалното му оформяне, което ще носи задължаващ характер за страните".

В сферата на атомната енергетика двете страни успешно си сътрудничат в продължаването на сроковете на експлоатацията на 5 и 6 блок на АЕЦ "Козлодуй". България продължава да получава от Русия свежо ядрено гориво. Държавната корпорация Росатом съдейства за извеждане от експлоатация на спрените 1-4 блокове на АЕЦ "Козлодуй", отбелязва той.

След заседанието на Междуправителствената комисия между консорциума, в който влизат "Русатом Сервис" и "Риск Инженеринг", и АЕЦ "Козлодуй" беше подписан договор за дейности за удължаване срока на експлоатация на 6-и блок на атомната централа, отчита Герасимов.

Що се касае до прекратения през 2012 г. съвместен с Русия проект за изграждане на АЕЦ "Белене", той припомня, че международните арбитражни органи продължават разглеждането на иска на ЗАО "Атомстройекспорт" срещу Националната електрическа компания (НЕК) в размер на 1 млрд. евро.

„Въпреки известно намаляване на руския туристически поток за България през 2015 г. (през деветте месеца на миналата година броят на нашите туристи е намалял с 26% до 460 хил. души), вашата страна има доста сили да се "бори" за съществено повече руснаци в курортите си, особено с оглед на известни проблеми, възникнали в Русия към дестинациите Турция и Египет“, казва Герасимов. Той отбелязва, че са повишени изискванията към безопасността за руските туристи.

"Надявам се, че заедно ще успеем да пречупим отбелязаните негативни тенденции и през 2016 г. ще постигнем възстановяване на обемите на туристическия поток", казва още  Герасимов.

По темата за експорта той коментира, че България изнася за Русия основно медикаменти, автомобилни части, изделия на машиностроенето, нефтени масла, вина, козметични изделия. Делът на тези стоки към момента е около 40% от износа.

Потенциал за по-нататъшното му увеличаване има в областта на хранително-вкусовата промишленост и оборудване за нея, в електрониката, подемно-транспортната техника, мъжката и дамската конфекция, металообработващата техника, електрическите двигатели и генератори, керамичните покрития и емайлираните облицовъчни материали, санитарното оборудване.

„От пролетта на 2014 г. в руско-българската търговия се появи тенденция към понижаване, която се запази и през 2015 г. През първите 10 месеца на 2015 г. износът на български стоки за Русия се намали с 31,6% до 380 млн. щатски долара. Затова преодоляването на негативните тенденции в търговията между двете страни и коригирането на дисбаланса (през 2015 г. отрицателното за България салдо е 1,1 млрд. долара) станаха една от централните теми в преговорите“, коментира още Герасимов дебатите по време на комисията.