ВСС разделен! На съдийска и прокурорска колегия

Парламентът раздели Висшия съдебен съвет на две колегии - за съдии и прокурори и за следователи. Това стана с приетите промени в Закона за съдебната власт, весен от кабинета и приет на първо четене.

Текстовете бяха подкрепени от депутатите от всички партии, с изключение на тези от БСП.

Заради това правосъдният министър Екатерина Захариева призна, че е останала много доволна от консенсуса по поправките в закона, който според нея ще подобри работата на системата.

Социалистите обаче смятат, че промените няма да доведат до нищо добро, а просто отразяват измененията в Конституцията.

За тях това е "работа на парче и извинителна бележка за пред класните ръководители от Брюксел".

"Текстовете преповтарят заложените в Конституцията, но не решават проблемите, които са бързината, качеството на процеса, отвореност на системата, кариерното развитие, влияние върху магистратите, липса на представителност извън София", коментира социалистът Филип Попов.

Левите разкритикуваха и текста, според който прозрачността на вземаните решения по кадрови въпроси се постига чрез провеждането на явно гласуване и недопускането на въздържане при гласуването.

"Това не кореспондира с идеята за свободна воля и независимост на магистратите, а е близко до дискриминация", заяви Попов.

Според реформаторите обаче това е положителна промяна.

"От десетилетия ВСС гласува тайно, а РБ винаги се е обявявало за прозрачност. При тайното гласуване винаги е имало съмнения за някакъв контрол и натиск", защити поправката в закона реформаторът Димитър Делчев.

При гласуването на закона само Атанас Атанасов от РБ се въздържа, защото продължава "опраскването на съдебната система".

За да се ограничи политическото влияние върху кадровите решения на колегиите, депутатите записаха в закона, че решение се взима с квалифицирано мнозинство от осем гласа за съдийската и шест за прокурорската колегия.

Всяка от колегиите на ВСС приема самостоятелно решение по въпроси от нейната компетентност.

Същевременно е предвидено по общи за цялата съдебна власт въпроси решения да се приемат от пленума на ВСС.

Изрично се предвижда, че всички кадрови решения, включително тези, с които се предлага на президента на назначаването на председател на Върховния касационен съд, председател на Върховния административен съд и на главен прокурор, ще се приемат от Пленума на ВСС с явно гласуване.