След КСНС: Повече пари и експерти срещу хакерите

Министерският съвет да осигури средства за увеличаване на експертите, ангажирани с киберсигурността и за изграждане на адекватни способности за киберсигурност. Това са част от препоръките на Консултативния съвет за национална сигурност, който заседава днес при президента.

След заседанието Росен Плевнелиев заяви, че участниците в Съвета препоръчват още Народното събрание да разгледа приоритетно промени в Закона за електронното управление, в който е предвидено създаването на Държавна агенция "Електронно управление" и Държавно предприятие "Електронен системен оператор", а МС приоритетно да приеме Национална стратегия за киберсигурност до 2020 г. след обществено обсъждане.

Кабинетът трябва да организира и проведе до края на 2016 г. Национално учение по киберустойчивост, а Министерството на отбраната да ускори изграждането на оперативен център за киберотбрана, както и да поеме по-активна роля в организирането и провеждането на ежегодното учение на НАТО "Cyber Coalition".

Президентът изтъкна, че в последно време България е обект на интензивни кибератаки срещу информационни инфраструктури на страната ни, включително срещу критична инфраструктура и държавни ведомства.

Той припомни атаките на местните избори срещу комуникационните и информационни системи на различни държавни ведомства, довели до срив на интернет страници, отказ от услуги и други потенциални заплахи за нерегламентирано извличане на информация.

"Установени са случаи на кибератаки срещу български банки, летища и други елементи от критичната инфраструктура. От информационни системи на държавни ведомства са атакувани такива на НАТО чрез включване в ботнет мрежи. Регистрирано е изтичане на голям брой лични данни на български и чуждестранни граждани. При някои кибератаки се извършва подмяна на съдържание на интернет страници на институции и ведомства с послания, които съдържат антидемократична и радикализираща пропаганда", допълни президентът.

Плевнелиев каза, че основните източници на заплахи за киберсигурността на страната ни на съвременния  етап са международни терористични и други престъпни организации; държави с тоталитарни режими  и държави с все още неукрепнали демократични институции системи и др.

По думите му налице е относително изоставане от държавите в ЕС и НАТО и невъзможност за изпълнение в срок на поети ангажименти за колективната сигурност. Масово се използват остарели операционни компютърни системи и нелицензирани приложения и устройства. Недостатъчни са компютърната култура и компетентност на крайните потребители в държавната администрация и частния бизнес, както и броят на експертите със специфични познания по киберсигурност в ключови за националната сигурност ведомства.

Недостатъчно обучен е експертният и ръководен персонал, недостатъчно са поддържани информационните системи, осигуряващи дейността на стратегически обекти и критична инфраструктура, изтъкна още президентът.

По думите му пропуски има и при изграждането и администрирането на информационните ресурси и електронни услуги и липсата на единен подход, което създава уязвимост на интернет-страници на държавни ведомства и организации от различни сектори като енергетиката, здравеопазването, транспорта, индустрията и други.

Плевнелиев беше категоричен, че демократичното функциониране на институциите и основните права и свободи на гражданите трябва да бъдат гарантирани и в киберпространството. Той напомни, че развитието на информационните и комуникационни технологии обхваща всички сфери на обществото, а държавата ежегодно увеличава броя на услугите и обема от информация, който предоставя на гражданите и бизнеса чрез интернет.

"Киберпространството предоставя практически неограничени възможности за развитие на обществото и бизнеса, но нарастващата и необратима дигитална зависимост поражда нови значими рискове и заплахи", посочи той.

По думите му участниците в КСНС са се обединили около разбирането, че значението на тази част от националната сигурност ще нараства пропорционално с развитието на технологиите и реализирането на един от важните приоритети пред държавата – електронното правителство.