Най-трудно се съдят за подкуп висшите държавници

По-бързо и лесно за подкуп се съдят данъчните и финансови експерти, които са най-чест контингент на съдебната система по това престъпление, но доста по-трудно - заемащите висши ръководни държавни постове. Това сочи изследване "Практики на съдилищата по прилагането на разпоредбите по раздел "Подкуп" - чл.301а-307а от Наказателния кодекс, през годините на преход 1989- 2003". Изследването беше представено днес от Пейчо Пеев, председател на Съвета по криминологични изследвания към министъра на правосъдието.

При разгледаните в изследването случаи само един директор и двама заместник-директори в държавни предприятия са осъдени за подкуп.

Изследването обхваща 193 дела, изпратени от районните и окръжните съдилища в страната, които съставляват 52 процента от всички произнесени присъди за разглеждания период.

Средното време от извършването на престъплението до образуването на наказателното дело е година и половина, а от образуването на делото до произнасянето на присъдата - още половин година, което прави средно две години за приключване на дело за подкуп от извършването до присъдата от първоинстанционния съд, каза Пеев.

По думите му притеснение буди фактът, че 35,3 процента от всички дела са приключили с присъда след повече от две години след престъплението, 7 на сто - след пет години, 2,7 на сто - след седем години и половина. Пеев добави, че в изследването са попаднали и две дела, които са продължили повече от десет години и едва са успели да се вмъкнат в давностния срок.

По думите на Пеев причината за основното забавяне не се дължи на съда, но поради липса в изследването на документацията на досъдебното производство е трудно да се прецени какви са били реалните причини за това забавяне. Съдилищата са произнасяли присъдата средно за всички изследвани дела след три свои заседания, каза експертът.

Изследването показва, че първоинстанционният съд е оневинил едва 6 процента от подсъдимите и е наказал с осъдителна присъда 94 на сто от тях. В 71,8 процента от случаите подсъдимият е осъден на лишаване от свобода, като средната присъда за подкуп при лишаване от свобода е една година и девет месеца. Само в 18,3 на сто от случаите подсъдимият е осъден от първоинстанционния съд на глоба, като нейният среден размер варира от 250 до 300 щатски долара. Конфискация на имуществото има само в една от разгледаните в изследването присъди.

В 16 на сто от случаите по делата присъдата в първоинстанционния съд е обжалвана или протестирана пред втора инстанция. В по-голямата част /56 на сто/ второинстанционният съд потвърждава изцяло присъдата от първата инстанция. Практика на втората инстанция е да завишава определените от първата глоби двойно, както и да завишава двойно размера на срока за лишаване от свобода.

При 63 на сто от разгледаните в изследването присъди съдът е постановил предметът на подкупа да бъде отнет в полза на държавата, а само в 18,5 на сто от случаите - да бъде върнат на пострадалия.

Размерът на подкупа в масовия случай е до 150 щатски долара- 51,7 на сто. В 22,4 на сто от случаите - от 150 до 500 щатски долара.

Типично за подкупа, е че в повечето случаи става дума за мъже извършители, каза Пеев. Преобладават хората над 40 години сред извършителите на това престъпление.

Според Пеев е необходима законодателна политика за привличане на хората да сигнализират и да свидетелстват по делата за подкуп. По думите му чрез законодателна промяна трябва да се даде възможност лица, които са дали подкуп, да свидетелстват и да не носят вина за извършеното при определени условия. Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.