След вота дойде ред на опасната патриотарска "игра с огъня"

Етническото напрежение, "мажоритарният популизъм", конституционният екстремизъм, законодателните импровизации. Това са основните моменти в играта с огъня, която стана водеща в политическия живот след изборите за президент, посочват в редовния си анализ експертите от Института "Иван Хаджийски".

Според тях вотът за държавен глава се оказва повратен момент за цялата политическа система у нас, защото ситуацията е нова, свързана е с масово обществено желание за промяна и завръщане към темата за защита на националното.

Така България се вписвала в световната и европейска тенденция на масово отхвърляне на политическото статукво, на традиционните политици и либералните послания.

"Налице е сериозен популистки и националистически потенциал с дългосрочен хоризонт", предупреждават анализаторите от "Иван Хаджийски".

Според тях след загубата на вота сега ГЕРБ се опитват да копират линията от 2013 г., когато лидерът им Бойко Борисов също хвърли оставката на кабинета – временно оттегляне, несигурност, за да може хората отново да ги потърсят.

Въпросът обаче в момента е доколко вторият дубъл ще се случи в една доста по-различна вътрешна и международна обстановка, питатат анализаторите.

В същото време БСП ще бъде подложена на следизборен тест, след като Румен Радев спечели вота за държавен глава.

"Президентските избори показаха наличие на внушителен брой гласоподаватели, които не са твърдо против БСП и могат да я изберат, но при едно важно условие: само при подходящи послания и кандидати", пише още в анализа.

Според експертите пред ръководството на БСП задачата е да не допусне да бъде въвлечено в удобната за ГЕРБ теза, че подкопава стабилността и въвлича страната в криза, да отхвърли опитите върху партията да се прехвърли отговорност чрез съучастие в служебни правителства или общи инициативи, да не излиза с провокативни тези, които биха могли да отдръпнат партии или избиратели и по такъв начин да реактивират шаблона "всички срещу БСП". 

Европейските процеси, кризата на либералните елити, острите изявления на президента на Турция Реджеп Ердоган във все по-голяма степен превръщат националистите от "крайнодесни", "популисти", дори "фашисти" (както ги назовават либерални експерти и политици), в представители на мейнстрийма, на водеща европейска тенденция. 

Във вътрешен план лидерът на ВМРО Красимир Каракачанов се възползва от това, че националистите могат да претендират за "по-доброто лице на управлението", защото не са имали министри, с които да се компрометират. 

Централен въпрос пред патриотите е дали и как ще запазят постигнатия електорален потенциал за следващите избори. В техен плюс, според анализаторите от "Иван Хаджийски", е увеличеното етническо напрежение, особено покрай протестите в София и сблъсъците в бежанския център в Харманли. В техен плюс е и увеличената амбиция на ДПС - съвсем закономерно движението се ориентира към създаване на подходяща политическа атмосфера за следващите парламентарни избори. 

"ПФ направи умел ход, като декларира, че би приел мандат за съставяне на правителство - не защото шансовете за такъв кабинет са истински, а защото така демонстрира желание за стабилност и укрепване на държавата", пише още в анализа.