НЕК плати дълга си към "Атомстройекспорт"

НЕК е извършила вчера превод по сметката на "Атомстройекспорт" на сумата /€601,6 млн./ за АЕЦ "Белене", която дължим съгласно решението на Международния търговски арбитраж и днес, до края на деня ще бъде по сметката им, с което изпълняваме ангажимента си да платим сумата до 15 декември.

Това каза във времето за парламентарен контрол Теменужка Петкова, министър на енергетиката в оставка относно перспективите пред проекта АЕЦ "Белене".

Петкова припомни, че е било договорено с "Атомстройекспорт" намаление и опрощаване на лихвите от датата на излизане на решението - 14 юни, до момента на плащане. "Атомстройекспорт" пое ангажимента да опрости лихвите на НЕК, които бяха в размер на 167 хиляди евро на ден. Ако НЕК плати до 15 декември своя дълг, "Атомстройекспорт" се отказва от тези лихви, допълни Петкова.

Петкова припомни, че Международният търговски арбитраж излезе с решение, съгласно което НЕК беше осъдена да заплати "това, което на 5 ноември 2008 г. бившите двама изпълнителни директори на НЕК поръчаха на "Атомстройекспорт" да произведе оборудване с дълъг цикъл на производство, но без да има договор за изграждането на тази централа и без да има ясни финансови параметрии".

Веднага след излизането на решението на Арбитража са предприети мерки по отношение възможността за търсене на споразумение с "Атомстройекспорт" и "Росатом" за възможността за плащане на тези два реактора, допълни Петкова.

Тя посочи, че ако те не са били платени, пред българската енергийна система са съществували съществени рискове - "Атомстройекспорт" да търси обезщетение, да запорира сметките на НЕК и колапс на цялата енергийна система.

Беше приет и закон, който даде възможност на НЕК да бъде предоставена възмездна финансова помощ, която ще бъде възстановена след 7 години на бюджета, така че да е сигурно, че българският данъкоплатец няма да плати тази сметка, каза още Петкова, цитирана от БТА.

Петкова каза още, че е подписано споразумение с "Атомстройекспорт", съгласно което те се отказват от претенции, от инвестиционни спорове към българската държава. С тези действия успяхме да защитим интересите на страната по отношение на този проект, допълни тя.

"Изграждането на нова ядрена мощност е възможно, само ако се реализира изцяло на пазарна основа и държавата няма ангажименти", заяви личното си мнение Петкова.

По думите й такъв проект може да се развива единствено, ако не се изисква държавна гаранция, ако не се изисква сключването на дългосрочни договори за изкупуване на електроенергия.

"За да не се получи така, че българският данъкоплатец да плати сметката, нашата визия е, че този проект, след като ние притежаваме площадка и вече ще притежаваме и оборудване, трябва да се даде шанс, ако този проект има в себе си живот, то това да бъде проведено по прозрачна процедура по Закона за приватизация и следприватизационен контрол, като бъдат обособени активите и пасивите на тази компания в отделно проектодружество и бъде предложена за приватизация. Едва тогава можем да видим какъв е реалният инвеститорски интерес", допълни тя.