2016-а, когато шоуменът Слави направи референдум

2016 година мина под знака на политиката, а политиката мина под знака на референдума. Дори смело може да се каже, че отминаващата година е годината на успеха на неуспешния референдум.

Защото допитването не успя да задължи политиците да се съобразят с него, но успя да ги подчини.  И независимо от цвят, влияние, възможност и позиции, всеки в политиката и всичко в политиката се оглежда в референдума.

Стартът му бе даден през февруари, когато в парламента бяха внесени 673 481 подписа с искане за провеждането му.

В началото въпросите бяха шест. Освен тези за мажоритарни избори, задължително гласуване и по-ниска държавна субсидия, имаше още три – дали да се намали броят на депутатите, дали да се гласува електронно и дали полицейските шефове да се избират пряко.

Парламентът "преглътна" и шестте въпроса, макар и с обвинения за противоконституционност и популизъм. Президентът обаче ги атакува в съда и конституционните съдии орязаха половината. Така намаляването на броя на депутатите, прекият избор на местни шерифи и електронният вот отпаднаха от допитването.

Дебатите в парламента ще се запомнят с изказването в тях на един от сценаристите на Слави – Тошко Хаджитодоров.

"Вие не сте над народа, вие не сте богове, вие не сте императори, вие трябва да спазите закона", каза им той на депутатите от трибуната.

Последва кратка схватка кога да се проведе допитването - с изборите за президент или самостоятелно. С рамо от Борисов бе решено - изборите ще са 2 в 1. А след тях стана ясно, че 12 000 недостигащи гласа бележат неуспеха на референдума.

Въпреки това допитването сякаш възкръсна и заживя нов живот. Референдумът на Слави се превърна във фактор в преговорите за ново правителство, след като Бойко Борисов поиска още живот за парламента, за да се въведе мажоритарният избор.

Референдумът на Слави е на път да се окаже фактор и за живота на парламента, ако мнозинството се захване с въвеждането на мажоритарния вот, а следващият президент Румен Радев не побърза да го разпуска.

Очевидно е, че, добър или лош, референдумът на Слави се превръща в незаобиколим фактор в политиката. Дори и да не събере мнозинство за 100% мажоритарен вот, той вече принуди политиците да мислят промени в избирателната система на България.

Така референдумът на Слави, дори и неуспешен, успя и ще затвори 2016-а с вдигната глава. Но ще мине ли така и през 2017-а?

Социолозите и изборните експерти, с малки изключения, са единодушни – въвеждането на 100% мажоритарни избори ще е опасно за България. Според тях този вид избори ще доведе до отпадане на малките партии от парламентарната политика и оставането на две или три големи формации в нея.

Някои от наблюдателите виждат в мажоритарните избори врата към въвеждане на президентска република и едноличен режим на управление.

Други смятат, че референдумът ще послужи като мотив за свикване на Велико Народно събрание и съществен ремонт в Конституцията, след който нищо няма да е същото.

Дали са прави или не ще стане ясно при две условия – ако парламентът въведе мажоритарния избор, какъвто бе предложен от референдума и ако новите парламентарни избори се проведат по него.

А и ако страховете на наблюдателите се окажат основателни, тогава 2017-а може да се превърне в годината на неуспеха на референдума, който успя. А според някои и на неуспеха на България.