Геноцидът над българите 1396-1913 г. – не мина в НС

За пореден път предложението на "Атака" парламентът да осъди геноцида над българите по време на Османската империя (1396-1913 г.) не мина.

Макар че беше точка първа в дневния ред на парламента, по искане на независимия депутат Муса Палев депутатите отложиха разглеждането на проекта на националистите.

Мислете с българските си сърца, не с турските, защото половината от населението е било убито тогава, призова лидерът на "Атака" Волен Сидеров, но призивът му не даде резултат.

Според лидера на ДОСТ Лютви Местан не може да се говори за геноцид спрямо българите в Османската империя, защото това би било прецедент в световната история.

"Терминът, с който може да бъде определен периодът, е османско владичество, въпрос на исторически комплекс е да си пазим робството, не знам защо", коментира той.

За Местан проектът на "Атака" е гавра с историята, а освен това прокарвал разделителна линия в обществото ни, когато страната има нужда от обединение по пътя на толерантността и от верен прочит на историята.

Според него другото би било политически егоизъм, опит да се експлоатират исторически събития за разширяване на популистката ниша.

Във всеки парламент от 2005 г. насам "Атака" постоянно предлага осъждане или признаване на геноцид над българите в Османската империя, но или бива отхвърлено, или не се стига до гласуване.

Проекторешението на "Атака" беше внесено и в първия ден на 43-ото Народно събрание - 27 октомври 2014 г.

Националистите настояват и определянето на 17 май като ден за поклонение пред жертвите на геноцида над българите по време на Османската империя.