Екстремистките клетки – най-голямата заплаха за България

В челната тройка на заплахите пред националната ни сигурност и тази на Европа в годишния доклад за състоянието на националната сигурност на страната ни през 2016 г. е посочена възможността "от инфилтрация на екстремистки клетки, за което свидетелстват атентатите във Франция, Германия, Белгия и др. европейски държави."

На второ място е отбелязана “променящата се глобална среда на международния тероризъм”. Експертите са посочили, че интензивният натиск върху т.нар. Ислямска държава в Сирия и Ирак провокира засилване на действията на групировката срещу държавите от международната коалиция.

Третият риск е политическата нестабилност в региона. “Независимо от ниската вероятност за възникване на конвенционален военен конфликт в Югоизточна Европа напрежението в региона се запазва поради политическата нестабилност, задълбочаващото се междуетническо противопоставяне и сериозните социално-икономически проблеми в някои от държавите”, сочи докладът.

Русия е посочена като заплаха №4 за България в годишния доклад, пише „Труд“. Документът предизвика разнопосочни коментари в кулоарите на парламента и в комисията по отбрана на НС, където влезе за обсъждане.

“Действията на Русия са източник на регионална нестабилност и заплашват нашата основна цел за единна, свободна и мирна Европа. Нарастват предизвикателствата пред сигурността най-вече в региона на Балтийско и Черно море, както и в източната част на Средиземно море, където Русия засилва своите военни способности и увеличава военните си дейности”, пише в доклада.

Подобни твърдения има и в миналогодишния анализ на състоянието на националната сигурност, но без крайни квалификации. Посочено е следното: “ Интензивните опити на Русия за възстановяване и разширяване на сферите на влияние чрез военно, икономическо и културно сътрудничество и оказването на натиск по отношение на външнополитическата ориентация на отделни държави допълнително увеличиха риска за сигурността.

Увеличаването и модернизацията на руските военни способности на полуострова, както и разширеният излаз на Русия до акваторията на Черно море, включително до енергийните залежи в него доведе до трайно нарушаване на геостратегическия и военния баланс в Черноморския регион. Допълнително напрежение в региона създаде и предизвиканата от свалянето на руския боен самолет на сирийско-турската граница криза в отношенията между Русия и Турция.”

В главата “Дейности на чужди специални служби (хибридни войни и други посегателства срещу националната сигурност на Република България)” пише, че “основните разузнавателни рискове продължават да са свързани с опитите на чужди специални служби за създаване и разширяване на разузнавателни позиции за влияние и въздействие; разузнавателно проникване и придобиване на класифицирана национална или чуждестранна информация; “изнасяне” на вътрешни проблеми към България.”

“За изпълнение на разузнавателни задачи се използват служители на прикритие в дипломатическите мисии субекти, субекти в религиозната, икономическата, образователната, културната област…”, пише в доклада.

В него се отбелязва, че се провеждат мероприятия за влияние върху общественото мнение, включително чрез използване на медии. В документа се посочва, че традиционен обект на контрол от чужди специални служби са земляческите общности в България.

В доклада не са упоменати страните, водещи хибридни действия у нас. Подчертано е обаче, че “поради членството си в ЕС и НАТО и геополитическото си положение България е обект на сериозен разузнавателен интерес от държави, които възприемат Съюза и Алианса, като заплахи за националната си сигурност”.