Мина Андреева - дясната ръка на Юнкер, сравнявана с Бритни

Мина Андреева е гласът на Брюксел и абсолютната звезда на Европейската комисия. Преди време американското списание "Политико" я сравни с поп дивата Бритни Спиърс. Млада, умна и надъхана, тя мечтае да работи за Европа от 8-годишна. Днес Мина Андреева е заместник-говорител на Европейската Комисия и е дясната ръка на председателя  Жан-Клод Юнкер. Какъв е пътят към върха и какво е да жонглираш с думите? Мартина Ганчева се срещна с Мина Андреева в Брюксел, вижте какво сподели тя пред Bulgaria ON AIR.

Г-жо Андреева, Вие сте един от тримата основни говорители на Европейската комисия. Европейската комисия и Белият дом са единствените институции в света, които дават брифинги всеки ден. Трудно ли е да се справите с тази задача, с това предизвикателство?

Голяма отговорност е най-вече, но чувството е просто уникално, защото светът гледа към Европа и очаква да чуе гласът на Европа и това, може би звучи патетично, но това е искреното ми чувство. Когато се кача на сцената, чувствам от една страна възбуда, но от друга страна огромна отговорност, защото всичко, което кажем на сцената като говорител ,е позицията на председателя Юнкер, е позицията на Комисията. Затова всъщност всяко изречение, всяка една думичка е много важна и трябва да бъде обмислена много добре.

За кои теми се говори най-трудно?

Не бих казала, че има трудни въпроси или трудни теми. Има само трудни отговори, но именно това ми е работата. Работя в институция с 35 000 служители, има експерти на всякакви възможни теми. Моята работа е да знам как най-бързо да добавя информацията, която журналистите търсят и която аз търся. Малко съм и като журналист, трябва да намеря информацията ,това ми е работата. Понякога има голямо очакване в Комисията ,когато темите са много политически, когато говорим за Брекзита или за Каталуния. Най-добрите говорители са политиците. Тогава самият председател или комисарите се явяват пред медиите и обясняват позицията на комисията.

България все по-често попада в дневния ред на Европа, но попада ли в дневния ред на постоянно акредитираните журналисти? Питат ли тукашните журналисти за България?

Винаги обичам да сравнявам залата за пресконференции с една малка Европа, защото всеки национален журналист, всеки журналист от някоя националност пита за неговата или нейната страна-членка. Тоест гърците винаги ще питат кога европейските институции се връщат в Атина, за да проверят дали програмата за стабилност все още върви добре, италианците винаги ще питат за банковия сектор, българите пък често питат за докладите по механизма за сътрудничество и проверка, а сега испанците естествено всеки ден питат за Каталуния. Това е красивото на Европа. Разнообразието на Европа е отразено в различните въпроси на журналистите в залата ни за брифингите. Тоест човек винаги знае какво се случва в България или в Малта и това е прекрасно!

Сама намекнахте, че се намираме в една много интересна ситуация – от една страна е Брекзит, от друга страна е Каталуния? Няма ли всички тези крехки политически теми да затруднят българското председателство? Какви са вашите очаквания, защото ние залагаме големи надежди в София?

И ние залагаме големи надежди и председателят Юнкер е голям приятел на България. Той вярва в успеха на нашето председателство. България ще поеме европейският кораб, ще станем европейска столица за шест месеца и ще е много важно от една страна да имаме силен европейски глас, защото ще сме председатели на всички съвети, където се обсъждат предложенията и политиките на Европейския съюз. От друга страна ще трябва тихо и кротко да се търси консенсус между 28 страни-членки и това се прави, като не се защитава националния интерес, а както казвам – тихо и кротко. Това ще е ролята на България през следващите 6 месеца и аз се надявам, че ще има малко повече европейско самочувствие, защото ние всички вярваме в това, че ще е успешно председателство. Юнкер много обича да казва – „България е велика нация“. Ако има повече самочувствие по време на председателството, това би било рецепта за успех.

Няма ли това самочувствие да е по-голямо, ако станем пълноправни членове на Шенген и ако влезем в еврозоната? Защото отдавна се надяваме това да се случи,получихме не веднъж и два пъти подкрепа от г-н Юнкер! Какво обаче ни липсва?

Не липсва нищо, защото критериите за Шенген вече са изпълнени, Комисията го е казала, но в края на краищата това е единодушно решение на страните-членки и за жалост е политическо решение. Самият председател Юнкер лобира и говори с различните лидери, за да премахне последните проблеми и България да може да стане пълноправен член на Шенген и на еврозоната.  Той самият в Германия винаги обяснява на баварците как дългът на България е още по-нисък от този на Германия. Така че поущрява България.

Тепърва ще говорим много за европейските теми и за българското председателство, но ми се иска сега да се фокусираме върху вас. Особено голям успех е да достигнеш до този връх, за да се превърнеш в един от гласовете на Европейската комисия. Какво бихте казали на младите хора, които мечтаят за подобна позиция. Трудни ли са стъпките към върха?

Ако човек вярва в Европа, тогава не е много трудно, защото всичко е въпрос на амбиция.Винаги съм знаела, че искам да работя за и в Европа. Още преди да напусна България, когато бях на 8 години, най-важното е да се учат различни езици, защото тук не се говори само български. Най-малко три езици трябва да се говорят, освен това трябва да има интерес към европейските процедури, защото не е много лесно да се обясняват. Аз лично съм следвала Европеистика и Европейско право, а след това положих изпит, за да мога да остана тук.

Имате ли някакъв спомен какво ви е провокирало като едно 8-годишно момиченце да се влюбите в тази идея! Нещо, което конкретно ви е провокирало?

Още в детската градина започнахме с езици. Майка ми беше преводач, говореше често в къщи английски с мен. В първи клас започнахме с руски, тази любов за езици беше там. И много исках да видя как изглежда светът извън България, защото тогава не можехме да напуснем страната. Исках да разгледам, да видя къде се говорят всичките тези езици. Мисля, че фактът, че баща ми беше и все още е журналист, винаги искаше да знае много неща за страните-членки, говорехме за тези неща в къщи. И фактът, че майка ми беше преводач и тази любов за езици. Тази комбинация помогна за моя итнерес и за моята любов към Европа.

автор: Мартина Ганчева, Bulgaria ON AIR