Чупим рекорда си по оптимизъм: 2018-та идва по-богата, по-добра...

Българите посрещат 2018 г. с исторически рекорд по оптимизъм. 55 на сто от хората у нас очакват следващата година да е по-добра и една 9% смятат, че ще е по-лоша, показват резултатите от социологическо проучване на "Алфа рисърч".

"Подобна е била ситуацията единствено през 1998, една година след Виденовата зима, но тогава, след кризата от 96-та, и страховете са били двойно повече", анализират социолозите.

Данните им сочат и още една рязка промяна в мнението на традиционно скептичния българин - за първи път от 1998 г. положителните оценки за отминаващата година започват да  доминират над отрицателните.

26% от хората смятат, че изтичащата година е била по-добра, 17% -по-лоша, 57% - същата. Макар на пръв поглед това обръщане да изглежда "малко", от "Алфа рисърч" припомнят, че през почти целия 20 годишен период от 1998 година до днес негативните оценки са били от два до пет пъти повече от позитивните.

В основата на новия оптимизъм на българите стои икономическото оживление, спадът на безработицата и създаването на добре платени работни места, изискващи високообразована и квалифицирана работна сила, показва проучването.

Според данните 41% от висшистите оценяват отминаващата година като по-добра, срещу едва 12% - по-лоша. Единствената група, в която песимизмът доминира, са хората с основно образование, с ниска квалификация или без такава.

Това, според социолозите, показва "увеличаващата се роля на адекватното образование и приноса на технологичните инвестиции за индивидуалния просперитет и общия икономически ръст".

С повишаването на личното материално и финансово състояние, и особено, със създаването на "анклави" като София, Пловдив, Варна, Бургас, където са концентрирани значителен брой високоплатени специалисти, започва да се променят и очакванията и изискванията към местното и централно управление, показва проучването.

Ако средно за страната, 55% от хората твърдят, че се нуждаят от по-високи доходи, 29% -от по-добра среда за живот в тяхното населено място и 12% - от по-добри закони  и управление, то в  столицата и големите градове делът на хората, настояващи за по-високи доходи (41%), е на практика изравнен, с тези,  настояващи за по-качествена среда (39%).

Социолозите прогнозират, че ако плавният ръст на доходите и концентрацията на високотехнологичните производства в няколко региона продължи и през следващата година, все по-осезателно и в по-широк мащаб ще започнат да се променят очакванията и изискванията към управляващите.

Според тях тепърва ще расте вниманието и натискът за по-добра среда на живот и публични услуги в големите градове, а оттам фокусът ще се премества и към качеството на самото управление.