Станишев в зората на демокрацията: Полеви боец с кофа и плакати!

Полеви боец с кофа и рула с плакати за лепене! Това е бил младият Сергей Станишев в зората на демокрацията става ясно от спомените му за този период.

Бившият премиер и сегашен лидер на ПЕС се връща към това време на страниците на партийния орган "Дума". Там Станишев публикува отговор на критиките на съпартиеца си Евгени Кирилов, който, заради споровете около Истанбулската конвенция, го обвини, че води лична битка срещу БСП.

На това лидерът на ПЕС отвръща, че е свързан с "нашата партия" кръвно и е доказал в продължение на десетилетия, че е ангажиран към социалистическата идея.

"Не съм в БСП заради конюнктура или кариера. Още в бурните първи седмици след промените през ноември 1989 г. взех моето осъзнато решение, че дължа това на баща ми и неговото поколение идеалисти, минали през антифашистката съпротива и останали верни докрай на социалистическата идея", пише Станишев.

Той избрал БСП и защото бил дълбоко убеден, че България има нужда от силна, демократична, социална партия.

"Помня първия ни митинг пред БНБ в мразовития декември на 1989 г. Помня и първата ни кампания на деморатични избори през 1990 г., когато като полеви боец с кофа и рула с плакати участвах в "плакатната война" в най-синия район на София и във всички наши митинги", спомня си още бившият премиер.

Помнел и времето след 1997 година, когато партията била в ъгъла, в дълбока международна изолация, на "Позитано" нямало телефони и парно, а хората с месеци не получавали заплати.

"Да не припомням, че по-късно не бяхме толкова много тези, които водихме последователна и открита битка с ГЕРБ и Борисов, докато други се договаряха с него зад гърба на партията. Не казвам всичко това, за да се изтъквам – мнозина наши другари са минали през по-тежки изпитания. А за да кажа, че помня откъде съм тръгнал и през какво съм минал, и няма да позволя на никого да раздава лековати оценки. Затова – по-внимателно с оценките и призивите", завършва отклонението на лидера на ПЕС.

В писмото си Станишев отново изтъква причините, поради които, според него, Истанбулската конвенция трябва да бъде подкрепена.

Той е категоричен, че в документа не се говори за "социален пол", а за "социално изградени роли, които дадено общество намира за уместни за жените и мъжете". Според него у нас е загърбен истинският дебат за насилието над жените.

Според него партиите у нас са употребили дебата заради криви политически сметки, а БСП се е оказала в изолация от социалдемократическото семейство.