Свободата не ни е даром, отсече Каракачанов

Ако на 3 март се абстрахираме от излишните спорове около историята ни, а бъдем преди всичко българи, мисля, че това би било полезно за всички. Това заяви министърът на отбраната Красимир Каракачанов, който откри изложбата "Знамената на Българското опълчение" в Националния военноисторически музей (НВИМ). Знамената, които ще видите днес и които от 8 години не са излагани, са знамената на първообраза на Българската армия. Българското опълчение е военна част, със своите знамена, командири и униформи. Хубаво е ден преди националния празник НВИМ да покаже тези знамена, за да могат онези българи, които се интересуват от собствената си история, а не от празните и безсмислени спорове около нея, да видят истинските български знамена, под които воюват българи, благодарение на чиято кръв се ражда нашето национално освобождение и съвременната българска държава, каза Каракачанов, откривайки изложбата.

Той напомни, че България не е получила свободата си даром. "Повод за самата война е Априлското въстание. По време на войната българите участваха активно в нея. Първият израз на това участие беше създаденото опълчение, достигнало до числен състав от 12 444 души. Българският народ не стоя безучастен. Опълчението даде над 1300 човека жертви", посочи Каракачанов, цитиран от БТА.

Военният министър добави, че трябва да бъдем благодарни на руския народ и на тогавашната руска държава, напомняйки, че на балканския театър на бойните действия са загинали десетки хиляди руснаци. По думите му не можем да премълчаваме този факт и не е почтено да го правим в името на някаква политическа конюнктура.

Изложбата, която ще може да бъде видяна утре с вход свободен, е посветена на 140-ата годишнина от Освобождението на България и в нея са представени оригиналните знамена на Българското опълчение, сред които е и Самарското знаме. Светините - символ на стремежа на българския народ към свобода, ще бъдат експонирани утре, когато музеят традиционно ще работи с вход свободен за постоянната хронологична и външната си експозиция.

Оригиналните знамена на опълчението, пренесли през десетилетията героизма на българите и устрема на народа за извоюване на свободата си, са пет. Най-популярните са Самарското знаме, връчено на 3-та опълченска дружина, и знамето на Горнооряховските въстаници, ушито за Априлското въстание и връчено на 4-та дружина по време на Руско-турската война. Това са и единствените две знамена, участвали във войната и развявани в кръвопролитните боеве при Стара Загора, Шипка и Шейново.

Знамената на 1-ва и 2-ра дружина са ушити по поръчение на Добродетелната дружина, а със средства на българската общност в Киев е изработено знамето на 5-а дружина. Те не са участвали в бойни действия по време на Руско-турската война, но се развяват като знамена на опълчението на военния парад в Пловдив на 30 август 1878 година. Въпреки че само две от тях са свидетели на героизма на българите по пътя към свободата, всичките пет имат своя боен път.

След Освобождението те стават знамена на Българската земска войска и участват във войните за национално обединение.