73% от ромите ни – неграмотни, осем от десет тънат в мизерия!

Всеки четвърти българин е живял с под 351 лв. - линията на бедност през 2017 г.

При този размер на линията под прага на бедност са били над един милион и 600 хиляди души или 23.4% от населението на страната.

В сравнение с предходната година размерът на линията на бедност е нараснал с 14%, сочат данните на НСИ.

Националната статистика отчита, че системата за социална защита има съществено значение за редуциране на бедността.

Данните за 2017 г. показват, че ако в доходите на домакинствата се включат доходите от пенсии, но се изключат останалите социални трансфери (обезщетения, социални и семейни помощи и добавки), равнището на бедност се повишава от 23.4 до 29.2%.

Съответно при изключване на пенсиите и останалите социални трансфери равнището на бедност нараства до 44.8%, или с 21.4 процентни пункта.

Очаквано най-бедните са неработещите  - 58.7% за 2017 г.

През миналата година работещите бедни са намалели до 10%, като при работещите на непълно работно време рискът за изпадане в бедност е повече от 4 пъти по-висок от този при работещите на пълно.

Образователното равнище оказва съществено влияние върху риска от бедност при заетите лица.

Най-висок е относителният дял на работещите бедни с начално и без образование - 65.6%.

С нарастване на образователното равнище относителният дял на бедните сред работещите намалява приблизително 2 пъти за лицата с основно образование и над 7 пъти за лицата със средно образование.

Делът на работещите бедни с висше образование е 1.8%.

Най-застрашени от бедност са самотноживеещите пенсионери, самотните родители с деца, както и домакинствата с три и повече деца.

От 2015 г. към НСИ добави в изследването и въпрос за етническата принадлежност на лицата. 

През 2017 г. най-висок е относителният дял на бедните сред лицата, самоопределили се като роми - 77.2%, а най-нисък - сред тези, които са се определи като българи – 15.7 на сто.

Сред бедните от българската етническа група преобладават пенсионерите (53.3%), докато при ромската етническа група най-висок е относителният дял на безработните лица (39.9%).

По отношение на работещите лица най-висок е относителният дял на работещите бедни сред ромската етническа група - 25.9%, при 25.7% работещи бедни от турската етническа група и 20.1% сред българската етническа група.

Рискът от бедност за лицата с начално и без образование е 28 пъти по-висок в сравнение с риска от бедност при лицата с висше образование за българската етническа група и 5 пъти по-висок за турската етническа група. При лицата, определили се като роми - 73.2% с начално и без образование са бедни, докато при лицата с висше образование няма нито един беден.

Хората, заплашени от бедност, страдат най-вече, защото не могат да си позволят на почивката извън дома (52.6%), както и възможностите да посрещнат неочаквани разходи - за неотложен ремонт на жилището или колата, подмяна на пералня или хладилник, внезапно заболяване, със собствени средства (53.2%).

Успоредно с това 2.7% от лицата не могат да си позволят телефон, вкл. мобилен, 1.6% - цветен телевизор, 8.3% - автоматична пералня, а 31.6% - потребление на месо, пиле или риба всеки втори ден.

Една трета от лицата в домакинствата изпитват затруднения при плащането навреме на разходите, свързани с жилището, а 36.4% се ограничават при отоплението на жилището си.

През 2017 г. 30% от населението живее в материални лишения.

За всички етнически групи най-висок е процентът на лицата, които не могат да си позволят едноседмична почивка извън дома, като сред ромите това са 89.8%, за турската етническа група - 72.5%, и за българската етническа група - 46.4% от лицата.

Над 85% от ромите не могат да посрещнат със собствени средства неочаквани финансови разходи и 70% не могат да си позволят консумация на месо, пиле или риба всеки втори ден.

При турската етническа група 66% от лицата не могат да посрещнат със собствени средства неочаквани финансови разходи и 34.2% не могат да си позволят консумация на месо, пиле или риба всеки втори ден.

През 2017 г. 29.2% от децата на възраст 0 - 17 години в България са изложени на риск от бедност.

През 2017 г. всяко осмо от десет деца (80.1%), чиито родители са с начално или без образование, живее в бедност.

Приблизително 32 пъти по-малко, или 2.5% са децата, чиито родители са с висше образование и живеят в риск от бедност.

Рискът от бедност при децата в домакинства с родители със средно образование е шест пъти по-висок от този при децата с родители с висше образование.

Възможността да се осигурят определени потребности на децата се различава в зависимост от етническата принадлежност на респондентите.

През 2017 г. относителният дял на децата с материални лишения е 16.5% от българската етническа група, 32.3% от турската етническа група, 71.6% от ромската етническа група и 34.4% от друг етнос.

През 2017 г. най-ниската линия на бедност се наблюдава в областите Видин и Пазарджик - съответно по 234 лв., а най-високата - в област София (столица) (511 лв.), следвана от областите Габрово (399 лв.) и Стара Загора (396 лeвa).

Най-висок е относителният дял на бедните в областите Кърджали - 29.1%, Сливен - 28.2%, и Шумен - 25.8%. Най-нисък е относителният дял на бедните в областите Благоевград - 13.5%, Плевен - 14.8%, и Разград - 15.7%.

Линията на бедност за 2017 г. намалява спрямо 2016 г. в две области - Сливен (с 4.2%) и Монтана (с 2.5%). Основната причина за по-ниския размер на линията на бедност се дължи на намаляването на средния размер на дохода от пенсии с 16.7% и за двете области.