30 на един адрес? Вече може – само за "нови" българи

Парламентът облекчи ограничението за брой на хората, регистрирани на един адрес.

Депутатите решиха забраната да не важи за онези, които са придобили българско гражданство и правят първата си адресна регистрация у нас. 

Вносители на промяната в закона за гражданската регистрация са ВМРО. В мотивите си за изменението те са записали, че хората, които придобиват българско гражданство по произход най-често са с починали близки у нас и нямат адрес. Те търсят имоти по границата с Македония, а по закон, ако не могат да посочат постоянен адрес у нас, те се регистрират служебно в община "Средец" в София.  

Това създава притеснения на тези нови български граждани, които трябва да пътуват и да отделят допълнителни разходи за това, се казва в мотивите.  

От опозицията обвиниха ВМРО, че създава промените, за да улесни само гражданите от определена страна, но воеводите отрекоха това.  

Ограничението за брой жители на един адрес бе въведено преди години като мярка срещу изборния туризъм.

Причината бе, че в малки къщи и бараки се регистрираха, че живеят по 50 души и повече, които се намесваха в изборния процес.  

Сега от ВМРО отричат, че промените са свързани с изборния туризъм, защото на местните избори има 6-месечна уседналост. До кметския вот обаче остава повече от година, а за парламентарните избори уседналост изобщо няма.  

Депутатите не приеха предложението на ДПС да се прави служебна регистрация на един адрес на представителите на малцинствата. Мотивите на вносителя Рамадан Аталай бяха, че това ще даде възможност на властите да знаят къде са и да ги търсят при нужда. Освен това ще улесни интеграцията им, образованието и здравеопазването им.  

Мнозинството от депутатите обаче гласуваха против.