Сакскобургготски за сагата с царските имоти: История без край!

Never ending story (история без край) – с този израз бившият премиер Симеон Сакскобургготски описва накратко сагата с имотите на царското семейство.

След решението на Софийския градски съд, че дворецът „Врана” е на държавата, Сакскобургготски коментира случая пред bTV. Ето част от разговора с бившия премиер:

Чия собственост е мястото, на което седим в момент?

Аз вече се уморих обяснявам, защото ми се струва като сага или never ending story. Единствено изхождаме от фактите. Винаги сме считали и сме знаели, че това е нашата къща и нещо частно, но съдейки по онова време, когато държавата реши да одържави всичко през 1947 г., показва, че то не е било държавно. Повече от това като логика мисля, че не може да се добави

Защо хората не стигат до тази логика?

Много пъти съм си задавал въпроса, защото от 1998 г. вече всичко живо каза, че някаква си историческа несправедливост била коригирана или изправена, или както и да го наречем. След това, когато сестра ми и аз, решихме да дарим парка на гражданите на София, тогава самият кмет Софиянски вместо да ни благодари, трябваше да каже: „Къде сте тръгнали, ми то не е ваше”.

Много пъти се чуваше, че този въпрос е законов и е било добре да бъде решен по време на Вашето управление. Защо не се стигна до законово разрешаване на този въпрос тогава?

Лично аз тогава настоявах да не се навлиза много в тази тема, тъй като бях премиер и ми се струваше неетично да си оправям въпросите. Това беше моето желание. Оттам нататък дали някои административни, как да кажа – ходове, са били предприети, това вече е друго. Няма и думи, с които да окачествя всичко това, но за съжаление, така се случи. А щом като всъщност не е чисто юридически, защото юридическото си е било ясно още от поколенията на баща ми и на цар Фердинанд, мисля, че има начин, по който да се реши по един политически или с някакво договаряне, или въобще, както се прави в други цивилизовани държави.

Като стигнахме до договарянето, в последните 9 години някой от управлението на държавата опитвал ли се е да се свърже с Вас по тази тема?

С много лица, които отговарят по тия въпроси, съм се срещал, сме разговаряли и съм обяснявал, че това положение наистина не само не е коректно, но не е редно и в крайна сметка трябва да се стигне до някакво решение. Последното беше: "Ами, да изчакаме да мине председателството”. Е, хубаво, всички сме се мобилизирали за успешното председателство, но след това можеше да се започне нещо. Или някой да се обърне към мен и да поразгледаме нещата по един спокоен и нормален начин. Но това не се е случило досега.

За икономически интереси ли става дума, лични или може би за политически?

Всичко може да се предположи, защото не е нещо, което е според закона. Започна се да се търси туй много години след 1998 г., когато всички вече бяха казали: "Добре, край!”. Сякаш пък никой друг пък не си е получил бащиното наследство или никой друг не притежава имоти.

Извиват ли Ви ръцете?

Извиват ми ги всъщност по този начин. Защото 9 години, говоря от фамозния мораториум, вече навлизаме в една изцяло абсурдна ситуация.

Какво мислят децата Ви в момента за ситуацията, в която се намирате?

Карат ми се защо търпя всичко това. И просто недоумяват, защото те са свидетели на това, което съм правил цял живот. Но може би защото това ни е било втълпено, че България преди всичко и човек трябва да стиска зъби понякога. Апетити винаги има, всякакви.

На отделни личности?

Вече там не мога да посоча, но човек може да си го представи или да си зададе този въпрос, защото иначе няма обяснение за такъв систематичен и продължителен тормоз. Може би се надяват да си отида от този свят и тогава вече да си кажат: Сега вече free-for-all, както викат американците, но едва ли ще им направя това удоволствие.