Социалната комисия одобри законодателството за хората с увреждания

Парламентарната комисия по труда и социалната политика одобри на първо четене законопроектите за хората с увреждания и за личната помощ. Законодателните предложения бяха подкрепени от всички народни представители - 21 бяха гласовете "за".

На заседанието на комисията присъстваха представители на всички заинтересовани групи - хора с увреждания, майки на деца с увреждания, синдикати, работодатели.

Повечето депутати се обединиха около тезата, че законите не са съвършени и между първо и второ четене трябва да бъдат направени предложения за подобряването на текстовете, но важното е , че те залагат реформата на системата.

Социалният министър Бисер Петков представи Закона за хората с увреждания. Той посочи, че за обезпечаване на правата на хората с увреждания по закона за следващата година ще има общо 486 милиона и 900 хиляди.

Омбудсманът Мая Манолова отбеляза, че след дълги часове работа, резултатът е най-добрият възможен проект, но хората очакват и промени в медицинската експертиза, за да се случат заложените в Закона за хората с увреждания реформи. По отношение на квотите , Манолова каза, цитирана от БТА, че това е предложение на МТСП, но тя стои твърдо зад него, защото е стъпка за осигуряване на достоен живот.

По думите й изпълняването на квотите ще покаже кои са социално ангажираните работодатели. Работодателите плачат за работници, това е ресурс, който тепърва може да бъде ползван и да е плюс за БВП и за икономиката, допълни Манолова. Тя обобщи, че ако бъдат приети законите от НС, реформата в политиките започва реално от 1 януари.

За закона за личната помощ Манолова коментира, че това е каузата на седем национални протеста на майките на деца с увреждания. По думите й законът дава предвидимост, устойчивост за асистентската услуга.

В законопроекта, разглеждан на първо четене, няма лимити по отношение на личната помощ, но в плана на действие, подписан от финансовия и от социалния министър, е заложено обхватът на хората да се редуцира за 2019 година на база ТЕЛК - за хората с над 90 на сто с чужда помощ и децата над 50 на сто с чужда помощ, както и децата над 90 на сто без чужда помощ; а часовете - до 168 часа. Така финансово се счита, че ще може да се обезпечи лична помощ за 2019 година за тези хора, които са 86 000 души.

Георги Гьоков от БСП отбеляза, че положителното в Закона за хората с увреждания е промяната на финансовата подкрепа, която занапред ще се дава спрямо линия на бедност, вместо ГМД . Той посочи, че е неясно защо от 1 януари 2021 година трябва да се създава нова държавна агенция към МС за хората с увреждания, при положение, че вече има изградена, която може да се развива.

Светлана Ангелова пък заяви, че ГЕРБ подкрепя закона за хората с увреждания не само, защото това е проект на закон на МС, а депутатите ще гласуват "за", защото в него голяма част от исканията на протестиращите майки са отразени. По думите на Ангелова важна е и подкрепата на Националния съвет за интеграция на хората с увреждания . Опитите за внушения, че правителството не иска такъв закон, се оказаха неоснователни, допълни народният представител.

Калин Поповски, заяви, че групата на Обединени патриоти приветства влизането на тези два закона в пакет, но смята, че по-удачно е Законът за личната помощ да се гледа със Закона за социалните услуги. Той смята, че трябва да се помисли за повече специалисти по трудова медицина и професионални болести, за е адекватна индивидуалната оценка, която ще се прави занапред.

Хасан Адемов също смята, че законопроектът е стъпка в правилната посока в преодоляването на трудностите, които пречат на хората с увреждания да се интегрират в обществото.