Може би ще опростим дълга на Либия

Въпросът за либийския дълг към България и евентуалното му опрощаване е една от възможните форми за приноса на България към Международния фонд Бенгази, обяви днес премиерът Сергей Станишев.

Това е една от реалните и възможни форми. България ще участва активно в този фонд, не става дума за откуп или признаване на вина, а за хуманитарен акт, допълни премиерът.

Казусът с българските медици и заразяването на децата в болницата в Бенгази беше изключително труден юридически, политически, морален, икономически и международен въпрос. В един момент случаят се беше превърнал в толкова затегнат възел, изглеждаше, че никога не може да бъде разплетен. През всички последни години каузата за завръщането на медиците беше сред основните външнополитически задачи на всички институции, каза още той.

Не си спомням среща на български представител с който и да е по света, където тази тема да не е била повдигната и да не е искана подкрепа за нашата справедлива кауза, подчерта премиерът.

Премиерът отбеляза и ролята на членството ни в ЕС за успешната развръзка на случая.

С новия си статус успяхме да убедим нашите партньори от ЕК, ЕП, страните членки, че проблемът е принципен и засяга същността и ценностите на ЕС. Завръщането на медиците е едно чудо, което показва какво означава да сме член на ЕС, каза Станишев.

Станишев благодари на ЕК и нейния председател Жозе Барозу, на еврокомисаря по външни отношения Бенита Фереро-Валднер за личните им усилия за постигане на този резултат.

Нито една страна, която се е ангажирала, не бива да бъде изпускана, посочи министър-председателят и открои ролята на САЩ, Великобритания, Германия, Франция, Италия, Португалия.

Свободата и правата на гражданите не могат да имат цена. Ще потърсим и намерим подходяща форма за участието на България в Международния фонд Бенгази. Случаят има две страни – драмата на несправедливо обвинените медици и от друга страна - страданието на децата, които са заразени, което България никога не е подценявала, обясни Станишев.

Споразумението с Либия дава нови възможности за цялостно по-активно развитие на връзките между ЕС и Либия и в икономически план и по отношение на хуманитарно сътрудничество, каза още той.

На въпрос дали ще се създаде стратегия за предотвратяване на случаи, подобни на този с нашите медици в Либия, премиерът отговори, че трудно може да се говори за обща стратегия, но този случай ни е научил на много.

Имаше упреци, че държавата се е забавила с изтеглянето на медиците ни. Няма да коментирам дали е имало грешки, важното е да се поучим от опита, заяви той.

Външният министър Ивайло Калфин от своя страна обясни, че хуманитарната помощ за Либия се състои в изграждане на болница в Бенгази, подготовка на специалисти, предоставяне на оборудване, стажове на либийски лекари в европейски страни.

Основно е насочена към осигуряване на лечение на децата, заразени със СПИН и създаване на капацитет в Либия да се бори с болестта.

Калфин обясни, че първата рамка на споразумение е била предложена от британските ни партньори, когато за пръв път се е събрал форматът ЕС-САЩ-България през март 2005 г. Рамката е включвала решение за завръщането на сънародничките ни без признаване на тяхната вина и хуманитарен ангажимент към семействата на децата в Либия.

До края на 2005 г. успяхме да привлечем и Либия в този формат. Този формат и пакетът, по който работихме се допълни с поемане на политически ангажименти на ЕС към Либия, каза външният ни министър.

Той добави, че въпросът е нямало да се реши без съдействието на либийската страна. Той подчерта и ролята на президента Георги Първанов в диалога с Либия и неговото посещение в Джамахирията. Освен на най-високо равнище се е поддържала връзка и на експертно ниво.

След произнасянето на смъртните присъди през декември миналата година имахме известна липса на контакт. Няколко месеца Либия е отказвала да изпрати свой представител на срещите. През март и април ние сме инициирали срещи между зам.-външните министри Чаушев и Обейди, за да възстановим диалога, като за тези срещи не се е разбрало в медиите.

През изминалите 6 месеца на практика беше направен големият пробив, добави Калфин, като даде за пример посещението в Либия на еврокомисаря Бенита Фереро-Валднер и германския външен министър Франк-Валтер Щайнмайер, на бившия британски премиер Тони Блеър, за да се стигне до отмяна на смъртните присъди от Висшия съдебен съвет на Либия.

Последната седмица на основата на вече договорения пакет за хуманитарна помощ е бил необходим допълнителен натиск той да се реализира, за да не изгубим инерцията.

Решителни са били посещенията на Сесилия Саркози и Бенита Фереро-Валднер. В последните 2 дни идеята беше да се сложи точката и да се завърнат медиците в България.

В този момент беше решаваща френската подкрепа и на ЕС, посочи Калфин. Той отново заяви, че до последния момент до излитането в 7 ч. на медиците не е било сигурно дали няма да се появи нова пречка.