Жежки политически страсти: Скандали и (или) предсрочен вот?

Поредната година си отива и е време да обърнем поглед и към държавните мъже и жени, които са избрани, за да ръководят страната в просперитет, да осигурят икономическата стабилност на България, качественото здравеопазването, доброто образование на децата ни, спокойни старини за възрастните.

Ето и равносметката – много задачи, големи очаквания и ниски резултати.

Уж годината беше спокойна за политиците, нямаше избори, нито редовни, нито предсрочни, но властимащите отново намериха за какво да се хванат за гушите.

Дрязгите започнаха още в началото на новата 2018 година. 

В дневния ред на парламента по предложение на кабинета "Борисов" 3 през януари влезе Истанбулската конвенция, която така изостри страстите, че захвърчаха искри от депутатските банки заради риска да има "трети пол" в родното законодателство. От БСП заеха категорична позиция "против", нормално за опозиционна партия, но още тогава стана ясно, че малкият коалиционен партньор в управлението Обединени патриотите ще създава трудности на премиера Бойко Борисов.

"Нашият съвет към ГЕРБ да изтегли тази конвенция, да не занимава повече Народното събрание с нея има по-важни за българите въпроси, с които да се занимаваме", предупреди шефът на парламентарната група на ОП Волен Сидеров.

Стигна се и до взаимни обвинения между трите формации в малката коалиция.

Лидерът на НФСБ, който по това време още беше вицепремиер, Валери Симеонов открито призна за "напрежението" в редиците на Обединени патриоти, което можело да доведе до разпад на управляващата коалиция.

Този сценарий не се осъществи, но рискът беше реален, а заплахата остава в сила и днес.

Сидеров още през януари видя нещо като заговор между Валери Симеонов и председателя на ПГ на ГЕРБ Цветанов за ратифициране на Истанбулската конвенция.

В крайна сметка от ГЕРБ оставиха решението за съдбата на документа на конституционните съдии, който пък излезе с решение, че международната конвенция се отдалечава от декларираните в нея цели за борба с насилието над жените, като въвежда понятие за пол, различен от биологичния или т.нар. "идентичност, основана на пола".

Така България остана единствената държава от ЕС, която не ратифицира документа.
 
И докато премиерът Бойко Борисов беше много зает покрай българското европредседателство, което започна от 1 януари, от БСП внесоха първия си вот на недоверие срещу кабинета.

Мотивите към него бях 10 страници. В тях беше записано, че повод за искания вот е невъзможността на избрания на 4 май 2017 г. кабинет с министър-председател Бойко Борисов да се справи с основния проблем пред българската държавност – корупцията.

Очаквано правителството оцеля. Това не отчая левицата и тя се пробва да го свали с втори вот през юни за провал в сектор "Сигурност", който също не успя.

Социалистите не се отказаха и трети път внесоха вот на недоверие. Той беше през октомври за политиката по здравеопазването заради готвената от ресорния министър Кирил Ананиев реформа.

А междувременно БСП пое линията към предсрочни избори. В парламента останаха 20 червени депутати, а останалите хукнаха по села и паланки на среща с избирателите, за да представят своята "Визия за България".

Не само левицата обаче се възползва от сериозните ангажименти на Борисов за европредседателство, ами и патриотите продължиха със скандалите си. През юни напрежението в редиците им пак се покачи.

Волен Сидеров изненадващо отиде на заседанието на Министерския съвет и заплаши, че Валери Симеонов може и да бъде сменен като вицепремиер, а и да отиде на съд, защото бил обявил, че промените в Закона за приватизацията и следприватизационния контрол, внесени от двама депутати от "Атака" са лобиски и управляващите целят да спасят бизнесмена Кирил Домусчиев.

Заради този закон едва не се стигна и до побой в стаята на патриотите. Сидеров се оплака, че дясната ръка на Симеонов Валентин Касабов го бил бутнал. В крайна сметка от НФСБ свалиха доверието си от Сидеров и се наложи този път премиерът да се намеси и да свика извънреден съвет на управляващата коалиция.

След два часа приказки министър-председателят изведе партньорите си пред медиите и обяви всички противоречия за изгладени. Така беше, но за кратко.

Топлият юни дойде с морски бриз, началото на летния сезон беше открит и Симеонов хукна по курортите с шумомер в ръка.

Това не се хареса на Сидеров, който обяви, че предлаганият от Симеонов Закон за шума е полицейщина и болшевишка практика, тъй като полицията ще може да затваря заведения и пак поиска главата на коалиционния си партньор.

Само че този път в скандала се намери замесена и министърката на туризма Николина Ангелкова

Изненадващите проверки за шума от заведенията в курорта Слънчев бряг доведоха до поредния епизод от сблъсъка между нея и Симеонов, който започна миналата година.

Симеонов обяви част от заведенията в Слънчев бряг за незаконни и обвини Ангелкова, че защитава интересите на наследниците на мутренските групировки.

През септември пък се завъртя поредното фиаско в управляващата коалиция заради трите оставки, които Борисов й поиска заради трагедията край Своге - на министрите Николай Нанков, Ивайло Московски и Валентин Радев.

От НФСБ и ВМРО заявиха, че няма да подкрепят оставките на тримата, защото те са професионалисти и не носят пряка вина за проблемите с пътя и катастрофата, а Борисов пак свика заседание на коалиционния съвет на управляващите. На него лидерът на ВМРО Красимир Каракачанов се появи със "синя каска", за да потуши напрежението.
Тя изигра ролята си за момента, но при следващите трусове в коалицията, воеводата отсече, че повече няма да играе "синя каска". 

А и на премиера явно му писна, защото през октомври вдигна ръце и каза, че споровете в малката коалиция са ежедневни и не си струва да ги коментира.

И докато БСП обикаля сраната, патриотите всеки ден имат кавги, Борисов се опитва да играе все по-сериозна роля на международната политическа сцена, ДПС си остана твърда и активна опозиция. През октомври движението даде заявка за избори сега и веднага, защото националистите нямали място във властта, и последователно работи за нов вот.

Така си отиде 2018 г. за политиците, а какво ще им донесе новата 2019 г.? Ще видим.