Ромската концепция на Каракачанов – казармена интеграция?

Според вицепремиера Красимир Каракачанов интеграцията на ромите у нас е глътнала стотици милиони, но така и не се е състояла. И предложи своя концепция за справяне с проблема.

Тя включва пакет от мерки за премахване на гетата, справяне с престъпността, обществено полезен труд, контрол над социалните помощи, спиране на детската раждаемост и още редица други механизми за реалната интеграция на маргинализираната част от този етнос.

Темата разбуни духовете, изказват се оредставителите на неправителствени организации, политици, адвокати. Лидерът на "Евророма" бе категоричен, че "каквито са българите, такива са и циганите им!".

Своя позиция изрази и Деян Колев от Центъра за междуетнически диалог и толерантност "Амалипе".

Според него да се анализира "ромската Концепция" на Красимир Каракачанов е като да се чете трактат на късноантичната еклектика – разнородни и трудно съвместими "нахвърляни" идеи, между които може и да се намерят някакви наченки на опит за нещо, но цялостният продукт е далеч от каквато и да е оригиналност и издава криза на мисловността.

"Концепция"-та адресира обективно съществуващи проблеми, но е базирана на погрешни предпоставки и следва изцяло сбъркана, дори опасна стратегия. Предлаганите мерки са три типа: вече въведени и съществуващи понастоящем; обсъждани към момента социални мерки и изцяло популистки, административно-наказателни действия, които няма как да бъдат осъществени в нормална, демократична държава. Осъществяването на подобна "Концепция" категорично би зачеркнало и малкото постигнато досега относно интеграцията. Положително е това, че проекто-документът срещна бърз и сериозен отпор от множество съвсем различни фактори. Много лош знак за състоянието на нашата политическа класа и държавност би било, ако подобна "Концепция" бъде взета "на сериозно" от управляващите", смята Колев и продължава:

"Концепция"-та обосновава необходимостта от своята поява с реални проблеми: опасността местните битови конфликти да прераснат в сериозен етнически сблъсък на национално ниво, ислямизацията и радикализацията на някои ромски групи, наличието на битова престъпност... Но още тук, авторите правят напълно погрешни интерпретации за факторите, стоящи зад тези проблеми: привижда се "цивилизационен проблем", който пречи ромите да бъдат интегрирани, тъй като те следвали "източен (не-европейски) цивилизационен модел". Оставям настрани несъстоятелността на това твърдение: емпиричният опит подкрепя точно обратното – във всяка държава ромите следват моделите на мнозинството, поради което испанските роми хитанос приличат на испанците, а българските – на българите... По-важното е, че то имплицитно води до извода, че ромите няма как да бъдат интегрирани в едно европейско общество и следователно е по-добре да бъдат ограничавани – като раждаемост, възможност да възпитават децата си и дори да изразяват своята идентичност".

По думите на Колев неверните и дори манипулативни твърдения са последвани от изцяло погрешна, дори опасна стратегия – казармената интеграция чрез наказания, задължения и призиви за законност.

"Не е случайно, че 4 от 6-те цели, поставени в "Концепция"-та акцентират на рестрикции и силово "налагане на закона". Все пак не са пропуснати цели в две от безспорните области на интеграцията – образование и заетост, като дори и те са представени като задължения и формиране на правилни навици. Това е промяна и сериозно отстъпление от досегашния консенсус, че повишаването на образованието и съпътстващите го мерки за преодоляване на диспропорциите в здравеопазването, заетостта и жилищните условия (т.нар. "подход за социално приобщаване") са ключови за интеграцията, което е и подхода на Европейската комисия", допълва той.

Според него, част от предвидените мерки за постигане на целите вече са въведени и съществуващи понастоящем.

"Такива са например повечето от мерките в образованието, здравеопазването и социалната сфера. Странно е, че вицепремиер не познава мерките и Междуинституционалния механизъм за връщането на децата в училище, които включват и спиране на социалните помощи за деца при отсъствие от училище, налагане на административни наказания, когато родителят не осигурява възможност детето да посещава училище, предоставяне на детските надбавки в натура (храна, дрехи, учебници и др.) по преценка на директора и ред други отдавна съществуващи възможности. Също е странно защо "воеводите" искат мерки, които днес са насочени към всички деца, да бъдат приложени основно спрямо ромите. Друга част са обсъждани към момента социални мерки, някои от които са консенсусни и често са предлагани и от гражданското  общество. Например въвеждането на задължително посещение на детска градина от навършване на 4-годишна възраст е отдавна заложено в програмата на МОН, премахването на таксите за детска градина е искане на широка НПО коалиция и се подкрепя от 80% от гражданите и др.

Най-голямата група от мерки са популистки, административно-наказателни действия, които няма как да бъдат осъществени без сериозно да нарушат правата на широки групи граждани. Особено внимание предизвикват мерките за ограничаване на раждаемостта. Макар и завоалирани като "доброволни", те напомнят за "най-добрите времена" на национал-социализма и други тоталитарни идеологии, които следват идеята на Ницше за Свръхчовека, допълнена с "правото" да ограничава раждаемостта на по-нисшите. Впрочем, голямата част от тези мерки не биха могли да бъдат приложени без България да понесе сериозни санкции от Европейския съд за правата на човека: вероятно ще е необходима включването на специален бюджетен ред в Закона за държавния бюджет, за да бъдат покривани тези санкции", пише в своята позиция Колев.

Той е категоричен, че анонсираната от Каракачанов концепция не може и не бива да бъде основа на политиките за интеграция на ромите и това дори не бива да бъде обсъждано "на сериозно" от институциите и обществото.

"Концепция"-та заплашва да подмени основния подход на интеграционната политика (акцентиращ върху повишаване на образованието и съпътстващите го мерки за социално включване) с подхода на "казармения (национал)социализъм". Призивите за налагане на закона чрез утежняване на наказанията може и да звучат привлекателно, но тяхната ефективност е минимална, тъй като повечето от мерките в тази насока, на практика вече съществуват, а останалите нарушават основни демократични принципи", смята Деян Колев.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.