Дончев откровен: Не беше се случвало да ми викат "Оставка" в лицето

Вицепремиерът Томислав Дончев публикува дълъг пост в своя профил във Facebook, в който коментира емоционално събитията в Габрово от няколко дни, при които част от протестиращите скандираха за негова оставка и тази на кмета на града Таня Христова.

"Над 10 години политически опит е и много и малко. За българските стандарти е много. Тук, срокът на годност е кратък. Любовта и надеждата лесно прерастват в омраза. По същата причина рядко имаме политици с опит, които знаят как да работят и на националната и на международната сцена. А според европейските стандарти се приема, че 10 е едва началото", започва своята позиция Дончев и продължава:

"За 10 години съм видял много. Явявал съм се на избори, говорил съм с хиляди граждани на ден, говорил съм на множество от хора, планирал съм, убеждавал съм, дискутирал съм, спорил съм с учени, с граждани, с опоненти, с хора, с които има и няма смисъл да се спори. Обвиняван съм, че съм изверг, крадец, убиец. Пияни граждани са се опитвали да се бият с мен, прегръщали са ме познати и непознати. За 10 години съм работил на всички фронтове: на местната власт, националното управление, бил съм в изпълнителната и законодателната власт, никога не съм прекъсвал връзката с европейската политика, дори за кратко бях в Европейския парламент. Видял съм всичко. Или почти всичко.

Не беше се случвало да ми викат "оставка" в лицето.

"И го считах за закономерно. Първо, в дебелите книги пише, че никога не ходиш там, където ще ти викат "ууууу" и "оставка", а ходиш само на места, където ще ти се усмихват и ръкопляскат. Аз чета дебелите книги, но невинаги правя това, което пише в тях. По-важното е, че съм считал, че живея и работя така, че не заслужавам да ми викат по този начин. В дебелите книги също е написано, че невинаги получаваш това, което заслужаваш, и това не е изключение, а закономерност", се чете още в написаното от Дончев.

Вицепремиерът посочва, че политиката не е само алгоритъм и логика, а освен това е и емоция, страст, мечта, понякога гняв, а често и (за съжаление) омраза.

"От няколко дни политическият ми опит е обогатен. И аз имах възможност да чуя "ууу" и "оставка". Не по телевизията, не под прозорците си, а лице в лице. Това променя и човека и политика Томислав. Не ме връща на земята, защото не съм се отлепял от нея (освен в моментите, когато се уча да летя, но в буквалния смисъл на думата).

Не съжалявам, че си го причиних. Можеше да го слушам без да влизам в гнездото на гнева. Можеше да си поглаждам мустаците, да си гриза химикалката и да гледам гневните хора от прозореца. Но съм научен, че когато те вика началникът отиваш, когато има предизвикателство го поемаш", заяви още Томислав Дончев.

В поста си той определя случилото се като много силно преживяване. "Имах мегафон, но реших, че не бива да го ползвам, за да имам равни шансове да говоря с хората. Въпреки тревогата на полицаите, нито за миг не ми хрумна, че някой ще ме удари, събори или нарани. Приех всеки укор и обида като нормален и заслужен. Една от функциите на политиците е да бъдат отдушник на народния гняв. Това, че нямам вина, поне за причината за гнева, не променя нещата", категоричен е политикът.

"Единственото, от което ми стана болно, е вероятната представа, че съм вкопчен в определена позиция и ще правя всичко да се задържа на нея. Виж, от това боли. Отказвал съм се от много кариерни възможности, български и европейски, защото ми е било важно, значимо, интересно това, което правя. Позицията без идеи е нищо. Без възможности е нищо. И без подкрепа е нищо. В рамките на политическите клишета трябваше да кажа: "за мен са гласували десетки хиляди, това че 200-300 граждани викат "оставка" не е драма". Аритметично е вярно, но само аритметично.

Надявам се да бъда достатъчно умен и силен, за да мога да науча всичко, което трябва да науча от случилото се. Уважавам всички, които ми викаха "оставка" не по-малко от тези, които ме прегръщат – на сбирки, митинги или на улицата“, завършва позицията си Томислав Дончев.