Властта иска 610 лв. минимална заплата, бизнесът против

Националният съвет за тристранно сътрудничество ще обсъди проект на постановление на Министерския съвет за определяне размер на минималната работна заплата. Проектът предвижда минималното възнаграждение да стане 610 лева от 1 януари 2020 година. Предлага се минималната часова работна заплата да стане 3,66 лв. при нормална продължителност на работното време 8 часа и при 5-дневна работна седмица.

Увеличението на минималната работна заплата с 8,9 на сто - от 560 лв. на 610 лв., ще стимулира активността на пазара на работната сила, ще допринесе за нарастване на доходите на най-нискодоходните групи на заетите и ще намали неравенството в доходите и бедността, ще се повиши покупателната способност и жизненото равнището на населението, се отбелязва в доклада на социалния министър.

Предлаганият размер на минималната работна заплата от 610 лв. от 1 януари 2020 г. е съобразен с обективната икономическа и социална реалност, включваща устойчивата положителна динамика на брутния вътрешен продукт, ръст на средната работна заплата и компенсация на наетите лица през 2020 г., индекса на потребителските цени и други икономически показатели, пише още в доклада. В документа се посочва, че за 2020 г. се предвижда увеличение на средствата за заплати и възнаграждения на заетите в бюджетния сектор по трудови и служебни правоотношения с 10 процента и запазване устойчивостта в съотношението минимална работна заплата към средната работна заплата.

Асоциацията на организациите на българските работодатели не подкрепя предложението за увеличаване на размера на минималната работна заплата (МРЗ) от 560 на 610 лв. от началото на 2020 г., се посочва в позиция на националнопредставителните работодателски организации. Те обръщат внимание на това, че увеличението на минималната заплата следва поетите предварителни обещания при липсата на механизъм, критерии и прозрачна методология за нейното определяне, в съответствие с многократно отправените специфични препоръки на ЕК и при неспазване на принципите и изискванията на ратифицираната Конвенция 131 на МОТ, в сила от началото на 2019 г.

Според бизнеса предвиденият ръст от 8.9 на сто на МРЗ за 2020 г. не съответства на ключови параметри, регламентирани от влязлата в сила от началото на тази година Конвенция 131 на МОТ, като 3.3 на сто реален ръст на производителността (средно за прогнозния период до 2022 г.), прогнозна средногодишна инфлация по ХИПЦ за 2020 г. от 2.1 на сто, което води до намаляване на конкурентоспособността, изразена чрез увеличение на номиналните разходи на труд за единица продукция - Unit labor cost (4.9 на сто за 2019 г. и очакван ръст от 3 на сто през 2022 г.).

Работодателите отбелязват, че по данни на НСИ през първите девет месеца на 2019 г. в половината от общо 28 административни области е налице намаление на броя на наетите (Ловеч, Велико Търново, Силистра, Търговище, Стара Загора, Ямбол, Благоевград, Кюстендил, Перник, София - област, Кърджали, Пловдив, Смолян, Хасково). Работодателските организации са представяли свои анализи на връзката между съотношението на минималната към средната работна заплата и равнището на безработица по административни области, като е подчертан негативният ефект върху заетостта на младежите, хората с ниска квалификация и образование, жените-майки, ромските общности и други уязвими групи на пазара на труда, посочват от бизнеса. Те смятат, че в условията на административно определяне на минималната заплата, тя трябва да се разглежда като брутна минимална заплата с включен размер на допълнителното възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит (клас, който също се определя административно).

От бизнеса отбелязват, че сравненията, направени в частичната предварителна оценка на въздействието, че през 2019 г. минималната работна заплата в България е с 33.4 на сто по-ниска от минималната работна заплата в Латвия и с 35.08 на сто по-ниска от тази в Румъния имат смисъл само при паралелно проследяване на разликите в производителността на труда, дела на социално-осигурителните и данъчни вноски за сметка на работника и равнището на цените, което не е направено. От бизнеса отбелязват, че в доклад за ЕК за България за 2019 г. e посочено, че производителността на труда се увеличава непрекъснато, но все още е значително под средното равнище за ЕС. Въпреки своята възходяща тенденция, през 2017 г. производителността на труда на отработен час достигна едва 45.3 но сто от средния за ЕС стандарт на покупателна способност, което нарежда България на последно място в ЕС, заявяват работодателите. Посочено е, че от 2000 г. насам производителността на труда се е увеличила само с 12.8 процентни пункта, въпреки че е нараснала с 26 процентни средно за Балтийските държави, отбелязват от бизнеса.

Очаква се синдикатите да подкрепят предложението за увеличение на минималното възнаграждение.