Радев зове за нов управленски модел без интимност с едрия бизнес

България се нуждае от нов стил на управление, който изключва интимната близост между изпълнителната власт и едрия бизнес, каквато наблюдаваме в момента. У нас има бизнес, който дебелее от крупни обществени поръчки, а напоследък даже няма и обществени поръчки. Това заяви президентът Румен Радев в заключителното си изказване на дискусията „Социални и икономически измерения на кризата COVID-19. Европейският опит и България“.

Тя се проведе под егидата на държавния глава с участието на изтъкнати експерти - икономисти, социолози, юристи, синдикалисти и работодатели. Във форума участва и вицепрезидентът Илияна Йотова, съобщават от пресцентъра на президентството.

„Трябва ни такъв тип управление, който да не допуска еднолично харчене на колосален финансов ресурс, без санкция на парламента“, подчерта президентът и открои като пример изкуствения излишък в държавния бюджет, който се насочва от Министерския съвет там, където е угодно. Нужно е управление с ясни приоритети: благоденствието на българите и на отделния човек, просперитет на държавата, прозрачност, отчетност и отговорност, заяви Румен Радев. Президентът добави, че първата предпоставка да се случи всичко това е всички като общество да намалим прага на чувствителност към своеволията на властта.

Солидарността не трябва да е само по време на криза, посочи Румен Радев и допълни, че без реформа в данъчната политика средствата за социалната и образователната сфера няма да бъдат достатъчни. Според държавния глава гражданите трябва да си поставят по-висока цел не връщане към положението отпреди кризата, а по-висок темп на икономическо развитие и по-висок стандарт на живот.

„Кризата засили фокуса върху управленските приоритети и ценности. Бяха представени редица констатации защо има финансови средства и то в големи размери, но те не стигат до хората. Това е заложено преди кризата. Трябва изпълнителната власт в България да постигне баланс на приоритетите между инвестициите в инфраструктура, в крупни проекти и човешкия капитал“, подчерта още Румен Радев. По думите на президента от ключово значение е защо средствата не достигнат именно до най-засегнатите, най-слабите, пенсионерите, които и преди не са били във фокуса на управлението.

Според държавния глава все още няма баланс между здравни, социални и икономически мерки, но на фона на строгите ограничения, беше отправен призив за останалите мерки да се почака, „за да не се счупи бюджета на държавата“. „Има хора, които не могат да чакат, защото те нямат никакви резерви. Това забавяне в началото намира отражение сега и трябва да се побърза“, посочи държавният глава и отново подчерта, че ако социалните, икономически и здравни аспекти на кризата не бъдат овладени, тя може да прерасне в политическа криза.

„Предполагам на всички ни омръзна вече и се примирихме като че ли да сме на последното място в Европа, но не заслужаваме да сме там. Тази криза доказа, че ние заслужаваме много по-добър живот. Когато обществото се обедини около обща цел, има солидарност и единство, ние показахме, че можем. Сега е време да използваме капитала от тази криза и трябва да се използва за решителни реформи, отлагани от много време“, призова Румен Радев.

Държавният глава призова да не се прибягва до „сладките оправдания как „сме били в небивал растеж, но виждате ли, дойде тази криза и оттук нататък да се оправдаваме още сигурно няколко мандата“. България се нуждае от много по-добри условия за инвестиции, особено за българския бизнес, както и за предсказуема и ясна нормативна база и намаляване на административната тежест.

Президентът открои бързото въвеждане в кризата на електронното дистационно обучение и попита защо и кой има интерес при толкова инвестиции в електронно управление, в България да няма електронно управление? „Има ли интерес някой, който не иска да има прозрачност, отчетност и отговорност? Защото ако имаше електронно управление, много от проблемите ние сега изобщо нямаше да дискутираме“, посочи държавният глава.