Ремонтираш дома си, пестиш от данъци, но ако майсторът ти даде касова бележка

Хората ще могат да си намаляват данъка върху доходите с разходите за майстора, който им е ремонтирал жилището.

Това предвижда проект за промени в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, с който се въвежда нов вид данъчно облекчение в Закона за данъците върху доходите на физически лица. То ще може да се прилага и за доходите, получени през 2020-а., допълва "Монитор".

Проектът е публикуван за обществено обсъждане на сайта на Министерството на финансите.

Текстът гласи, че физическите лица могат да приспадат от общата годишна данъчна основа направените през годината плащания за труд във връзка с подобрения или ремонт на един жилищен имот в общ размер до 2000 лева.

Условията са няколко. Недвижимият имот трябва да е на територията на България. Данъчно задълженото лице трябва да е собственик или съсобственик на жилището. Подобренията или ремонтът са извършени от лица от държавна-членка на ЕС или на друга страна от Европейското икономическо пространство. Имотът не е включен в предприятието на лице, което извършва стопанска дейност като търговец. Лицето притежава документ за платения труд за ремонта или подобренията, съдържащ реквизитите по Закона за счетоводството, придружен от документ за плащането му (фискален бон, разписка, банков или друг документ).

Освен това собственикът на имота и майсторите, които го ремонтират, не трябва да са свързани лица.

Когато имотът е собственост на повече от едно физическо лице, облекчението може да се ползва от всеки съсобственик. Условието е общия размер на облекчението да не превишава 2000 лева.

За да ползват данъчното облекчение, хората ще трябва да обявят кои са лицата, извършили ремонта и платените им суми за труд и по този начин придобитите от тях приходи ще излязат на светло, мотивират промяната от МФ.

С промените в ДОПК се вдигат двойно санкциите за лицата, които не оказват съдействие на орган по приходите или публичен изпълнител или възпрепятстват упражняване на правомощията им.

Сега глобата е от 250 на 500 лева. Предлага се тя да се увеличи на 500 до 1000 лева. При повторно нарушение санкцията става до 2000 лева. Изключително ниският размер на глобите стимулират задължените лица да предпочетат налагането на санкция пред угрозата от определяне на реално дължимите от тях данъчни и осигурителни задължения, мотивират предложенията си от МФ.

С проекта се предлага в административнонаказателните разпоредби на ДОПК да бъде въведена специална хипотеза за неспазване на изискванията за съхранение на счетоводна и търговска информация.

За физическите лица глобата е от 100 до 500 лв., а санкцията за юридическите и ЕТ – от 1000 до 5000 лв. За несъхраняване на данни в електронен вид глобите ще бъдат по-високи – съответно от 200 до 700 лв. и от 3000 до 8000 лв.

Друга важна промяна в ДОПК е свързана с промяна на реда за погасяване на публични задължения.

Когато постъпи плащане към НАП по предявени за събиране вземания  вече няма да се погасяват всички съразмерно, а ще се започва от най-старите

При сегашния ред има риск от погасяване по давност на по-рано възникналите борчове, пише в мотивите на финансовото министерство.

С проекта се предлагат  две допълнителни хипотези, при които се изключва прилагането на 10-годишния абсолютен давностен срок след изтичането на който се счита, че публичното вземане е погасено - по отношение на предявените в производството по несъстоятелност публични вземания и при образувано наказателно производство, от изхода на което зависи установяването или събирането на публичното задължение. От МФ обясняват, че НАП не може да влияе на продължителността на делата за несъстоятелност и докато се стигне до осребряване и разпределение на имуществото е възможно абсолютният давностен срок да изтече. По втората хипотеза от финансите се мотивират, че често наказателният съд отказва да присъедини към наказателното производство граждански иск срещу подсъдимия. Така, дори делото са приключи с осъдителна присъда, абсолютната давност от 10 г. за събиране на задълженията може да е изтекла.