Слави Трифонов би Борисов и Нинова по рейтинг, 30% му вярват

Затвърждава се подкрепата за протестите, на мнозинството от хората са против блокадите. Лидерите на протестите придобиват разпознаваемост по-скоро бавно. Доверието във властта остава ниско. Силите на двете основни формации остават изравнени.  Идеята за нова Конституция обърква, но голяма част от обсъжданите конкретни предложения са автоматично харесани.

29,4% от всички имащи право на глас твърдят, че няма да гласуват,а квадратчето „Не подкрепям никого“ ще зачеркнат общо 6,8%.

Според социолозите обаче голяма част от „Не подкрепям никого“ в самия изборен ден най-вероятно ще се превърне в отказ от гласуване.

ДПС традиционно се мобилизира в месеци преди избори (7,6%), а ОП (2,7%) частично са преодолели шока от пика на протестите преди месец и половина и остават на ръба за влизане в следващо НС.

ДБ (5,2%) и формацията на Мая Манолова (2,2%) остават на високите нива, постигнати в пика преди месец, но засега не продължават „нагоре“. Влизането на мрежата на Манолова ще зависи от работата до изборите, докато ДБ изглежда сигурен участник в НС.

Така изгледи да бъдат в следващо Народно събрание отново имат 7 формации, като пет от тях на този етап изглеждат сигурни.

Новото обстоятелство е, че БСП (13,5% от имащите право на глас) като че ли изглежда малко по-мобилизирана от ГЕРБ (13,2%) –  в социологически план двете числа на практика значат едно и също, но проверка сред най-твърдо решилите да гласуват показва по-ниска увереност при ГЕРБ.

„Воля“ (1,8%) е близо до основния пакет. С чувствителни резултати, макар и под 1%, са и формации като „Движение 21“, „Атака“, „Възраждане“ и др.
 
Над две трети подкрепят протестите. Конкретното искане за оставка на правителството и бързи избори се споделя от 59% от пълнолетните българи. Създаването на втори кабинет в този мандат по-скоро обърква хората – 36% подкрепят, а 43% не подкрепят.

Мнозинство от 57% не подкрепя блокадите, докато 34% ги подкрепят.

Контрапротестите намират подкрепа сред 28% от пълнолетните българи, а 53% не ги подкрепят.

Няма съществена промяна в доверието към институциите спрямо изследването от предходния месец.

Спадът при правителство и парламент не е продължил, макар те да остават на достигнатите в миналия месец ниски нива на доверие – този месец съответно 21% и 15%.

Президентската институция донякъде възстановява нивата си на доверие от предходни периоди, след като изглеждаше застрашена преди месец, и сега е с доверие от 52%. Толкова е и личното доверие в Румен Радев, с което той остава най-одобряваната политическа фигура у нас.

Бойко Борисов остава с доверие под 20% и така е на традиционните нива на Корнелия Нинова и двамата вече имат еднакво одобрение сред обществото.

Слави Трифонов има 30% доверие.

Хората от „Отровното трио“ все още имат сравнително ниска разпознаваемост, макар че тя расте. На ниската разпознаваемост се дължат и наглед не толкова високите нива на лично доверие за тримата – в диапазона между 11 и 16%.

Идеята за Велико народно събрание като че ли по-скоро среща малко повече инстинктивно одобрение, в сравнение с неодобрението (макар най-чувствителен да е делът на онези, които не могат да преценят). Премахването на института на ВНС, например, среща по-ясно неодобрение. Последното означава, че ВНС по навик се възприема като нещо важно. Съвсем друг въпрос е доколко респондентите са наясно с конкретни измерения на темата.

Ограничението за еднополови бракове се оказва една от най-широко споделяните идеи, наред с т.нар. образователен ценз, увеличаване на президентските правомощия, военна служба и др.